Определение № 12844 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2024 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр.София, чрез процесуален представител, срещу определение №7111 от 31.05.2024г. по адм.д. №1724/2024г. на Административен съд София -град/АССГ/, с което на осн. чл.158, ал.3 и чл.159, т.5 АПК е оставена без разглеждане жалба на В. срещу решение №СОА24-РИ09-32/24.01.2024г. на кмета на Столична община, в частта му, с която е определена формата за предоставяне на поисканата със заявление с рег.№СОА24-ЕВ01-22/10.01.2024г. обществена информация, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател иска обявяване на определението за нищожно и неговото обезсилване, евентуално отмяна като неправилно. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна в писмен отговор чрез процесуален представител оспорва частната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът предвид частично неизпълнение в срок на дадени от съда указания до оспорващия за отстраняване на нередовности в жалбата му- непредставяне на доказателства, че оспорването е направено в срок е приел, че е налице условието по чл.158, ал.3 АПК за прекратяване производството по делото. Съдът е счел, че жалбата е просрочена, доколкото от наличните по делото доказателства е видно, че оспореният акт е връчен на В. на 24.01.2024г., а жалбата е подадена по пощата на 08.02.2024г. Определението е правилно. Неоснователно е възражението в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение. Няма противоречие с основополагащи принципни „свръхповелителни“ правни норми. В конкретния казус съдът в надлежен състав, при спазване на правилата за подведомственост и родова подсъдност, се е произнесъл по редовна жалба. След извършена проверка на редовността на постъпилата жалба, административния съд е констатирал, че са налице нередовности, поради което с разпореждане от 18.03.2024г. е оставил жалбата без движение за заплащане на държавна такса в размер на 10лв., представяне доказателства за срочност на оспорването. За изпълнение на указанията е даден в 7 дневен срок от съобщението, като същевременно съдът е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на разпореждането - прекратяване на производството. Съобщаването и извършено при условията на чл.18а, ал.9 АПК на 26.04.2024г., като на 16.05.2024г. в АССГ е постъпила молба от В., към която е приложен документ за внесена по сметка на съда ДТ в размер на 10лв. По делото няма данни за представени доказателства за срочност на оспорването. При тези факти първоинстанционния съд законосъобразно е приел с обжалваното определение, че са налице основанията на чл.158, ал.3 от АПК и чл.159, т.5 АПК, като е оставил жалбата без разглеждане, и съответно е прекратил производството по делото, доколкото от В. не са представени доказателства за оспорване в срок на решение №СОА24-РИ09-32/24.01.2024г. на кмета на Столична община, а видно от доказателствата по делото жалбата на В. е постъпила в АССГ на 08.02.2024г., на която дата е и била подадена по пощата, но след 14-дневния срок за оспорване на акта, който е изтекъл на 07.02.2024г.-присъствен ден. Предвид горното обжалваното определение е правилно, поради което трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от ответната страна, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,