Решение № 279 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2008 г.

Решение № 279 от 30.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4338/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Е. К. Д. и Т. Д. Д. - двамата от гр. С., чрез процесуалния им представител адв. М, против въззивното решение № 126 от 12 май 2008 г., постановено по в. гр. д. № 133 по описа на окръжния съд в гр. С. за 2007 г., с което е отменено решение № 160 от 11 януари 2008 г., постановено по гр. д. № 1* по описа на районния съд в гр. С. за 2007 г. и вместо него касаторите са осъдени да преустановят неоснователните си действия - паркиране на собствения си лек автомобил в собственото на С. С. К. и И. К. Д. дворно място в гр. С., с което се нарушава правото им на собственост върху дворното място. Касационният контрол е допуснат поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по правния въпрос паркирането на автомобил в двора смущава ли правото на собственост върху недвижим имот. По поставения въпрос касаторите сочат, че паркирането на автомобила не пречи при преминаването покрай него на автомобила на ищцата, ползуваща северния гараж на сградата. Ответниците С. С. К. и И. К. Д. - двамата от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. П, в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК изтъкват, че няма основания за допускането на жалбата до касация и че е неоснователна. В писмени бележки ответниците чрез процесуалния си представител адв. П изтъкват, че не е налице съгласие на всички съсобственици на дворното място за определяне на дворното място за паркинг. Негаторният иск по чл. 109 от Закона за собствеността предоставя правна защита на собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта. Паркирането на автомобил в двора на етажната собственост смущава пълноценното използване на двора от етажните собственици, ако липсва решение на общото събрание на етажната собственост за начина на използване на дворното място за подобни нужди. Когато това въздействие се осъществява от трето за етажната собственост лице, то може да ограничи пълноценното ползване на вещта от етажните собственици само до обема на правата, предоставени на етажния собственик, чийто имот третото лице държи, съобразно решението на общото събрание за използването на вещта по реда на чл. 42 от Закона за собствеността. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 109 от Закона за собствеността. В исковата си молба ответниците в касационното производство твърдят, че са собственици на дворно място, в което е построена сграда, в която жилищните обекти се притежават в режим на етажна собственост; собствениците на третия етаж отстъпили ползването му на касаторите, които непрекъснато паркират лек автомобил в частта от дворното място - проход, предназначен за придвижване на автомобили до вътрешните гаражи, като по този начин създават състояние, с което се ограничава правото на собственост върху земята и се пречи на пълноценното й използване съобразно нейното предназначение. С решението си въззивният съд приема, че паркирането на автомобил не пречи на проходимостта и гарирането на други два автомобила в двата гаража в дворното място, но местоположението на автомобила на касаторите налага извършването на повече маневри при гарирането; дворното място нямало предназначение за паркиране на автомобили, защото липсва решение на общото събрание на етажните собственици за използване на мястото с такава цел; дворното място не е обща част на етажната собственост, защото при учредяването на етажната собственост съсобствениците са постигнали съгласие дворното място да бъде изключено като обща част на етажната собственост. В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати са съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Правото на собственост на ответниците е оспорено в първото по делото заседание, като дворното място е обща част на учредената етажна собственост, а и паркирането на автомобила не пречи при преминаването на други автомобили, ползващи гаражите в двора. Не е спорно, че касаторите използват имот, собствен на родителите на касаторката. По делото е установено, че ответниците К към възникването на спора са собственици на два от етажите в жилищната сграда, а други два етажа продали на родителите на касаторката и на трети за спора лица. Касаторите паркират личния си автомобил в проход към двора на сградата, който освен за достъп до дворното място, се използва и за достъп до два гаража в сградата - етажна собственост. С действията си касаторите създават състояние, с което противоправно ограничават правото на собственост на ищците, защото се пречи на пълноценното използване на дворното място по предназначение, а не е установено етажните собственици да са взели решение на общото събрание на етажната собственост проходът към дворното място да бъде използван за паркиране на превозни средства. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск правилно е бил счетен от въззивния съд за основателен. Ответниците по спора претендират сторените пред касационния съд разноски, които са в размер на 800 лева разходи за услугите на един адвокат и при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК им се дължат. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС