Определение № 2170 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1024/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. М. П., гр. Варна срещу определение № 11969/04.11.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. по описа на Административен съд-Варна (АС – Варна), с което е върната като просрочена частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 11164/16.10.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател оспорва определението и иска неговата отмяна. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал като просрочена, частната жалба на Н. М. П. срещу определение № 11164/16.10.2025 г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административен съд – Варна. За да постанови определението си съдът е приел, че съобщението за определение № 11164/16.10.2025 г. е връчено лично на частния жалбоподател на 17.10.2025 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 25.10.2025 г., поради което подадената на 31.10.2025 г. частна жалба е просрочена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 231 от АПК регламентира, че по отношение на частната жалба се прилагат съответно чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 от АПК. Съобразно чл. 215, т. 3 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена извън законоустановения срок. Съгласно чл. 230 АПК, частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Преценката на посочените процесуални разпоредби и на фактите по делото обосновава правилността на правните изводи на административния съд за просрочие на частната жалба на Н. М. П. срещу определение № 11164/16.10.2025г. по адм. дело № 903/2025 г. на Административен съд - Варна. Срокът по чл.230 АПК е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му, а при доказано неспазване на срока, както е в настоящия случай, е дължимо връщане на предявената жалба на основание чл.213а, ал.2 вр. с чл.215, т.3 от АПК. По изложените съображения, оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,