Решение № 10973 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 502/2015 г.

Решение № 10973 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 502/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2704/26.11.2014 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3168 по описа за 2014 г., в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 031201622/31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 925/1.02.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с който на Иван Калчев Иванов са определени допълнителни данъчни задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2005 г. в размер на 8353.08 лв. главница и лихва за забава в размер на 6290.34 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г. в размер над 3700.02 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 2294.70 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер на 1645.00 лв. главница и лихви за забава в размер на 184.35 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, но са изложени и оплаквания за неправилно кредитиране на доказателствата, което следва да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение. Ето защо касационната инстанция приема, че са релевирани всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно бил възприет паричен баланс в годишен аспект, вместо съпоставката между приходи и разходи да се направи към конкретни дати. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и фактическите му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА в съответната част. Претендира разноски. Ответникът по касация Иван Калчев Иванов не взема становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С отменената част на оспорения пред АС Варна ревизионен акт са установени в тежест на Иван Калчев Иванов задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2005 г. в размер на 8353.08 лв. главница и лихва за забава в размер на 6290.34 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за д. п. 2006 г. в размер над 3700.02 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 2294.70 лв.; задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер на 1645.00 лв. главница и лихви за забава в размер на 184.35 лв. За всеки от отчетните периоди в обхвата на ревизията 1.01.2005 г. до 31.12.2010 г. е изготвен баланс на паричния поток, като за данъчните периоди, в които са установени оспорваните задължения, е установен недостиг на парични средства. С тези несъответствия, отнесени към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е обосновано прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за д. п. 2005 г., тъй като изводите му за наличие недостиг на парични средства в размер на 35324.74 лв., който произлиза от укрити доходи, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. АСВ се е позовал на заключението на изслушаната по делото ССЕ и е приел, че паричният поток за 2005 г. е неправилно определен не на годишна основа, а на база отделни месеци, дни или периоди в рамките на една данъчна година. Всъщност, според АСВ, от изготвения от вещото лице паричен баланс на ответника по касация и на неговата съпруга на годишна база, при включването и на дохода от услуги с личен труд в размер на 2430 лв. на ревизираното лице, не се установява и не е налице превишение на разходите над приходите, с оглед на което не са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. По отношение на задълженията за 2010 г. съдът е счел, че същите са определени в нарушение на императивните правила на чл. 122 от ДОПК и на материалния закон, тъй като органът по приходите не е установил обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК - по паричния баланс на ревизираното лице за 2010 г., съставен от органа по приходите, не е налице превишение на разходите на приходите на лицето. АС Варна е изложил съображения, че сумата от 16450 лв за 2010 г. по банкова сметка не е включена като приход или разход в паричните потоци и в хода на ревизията не е доказано от органите по приходите, че се касае за подлежащ на облагане доход. Поради това съдът е счел за неприложима презумцията за наличие на укрити приходи, регламентирана в чл. 123 от ДОПК, тъй като в ревизионното производство не са установени обстоятелствата по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за 2010 г. Съдът е взел предвид и събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания, че сумата от 16450 е била предоставена на ревизираното лице с цел капариране на стоки. АС Варна е счел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за д. п. 2006 г., но че неправилно е определена данъчната основа като размер, тъй като органът по приходите не е изготвил прецизен паричен баланс на ревизираното лице и съпругата му, при съобразяване на СИО и на годишна основа. Позовавайки се на заключението на назначената ССЕ, съдът е определил служебно точния размер на дължимия данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 3007.02 лв., както и лихвите за забава за периода 14.05.2007 г. до 31.05.2012 г., в размер на 2294.70 лв. Над този размер РА е приет за незаконосъобразен за съответния данъчен период. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. В процесния случай в ревизионния акт основанието е по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, т. е наличието на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие на доходите с имущественото състояние на данъчния субект. При годишния характер на облагането с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ и чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) това несъответствие следва да е налице като резултат за отчетния период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната и с определяне на обща годишна данъчна основа. Избирането на по-кратки периоди в рамките на данъчната година, за да се обоснове несъответствието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК или размерът му като презюмиран доход по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК е в противоречие с цитираните разпоредби. Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не могат да променят данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Действително изчисляването на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК не съответства директно на определянето на данъчната основа по общия ред на материалния закон, но следва да се приближава максимално точно до действителното положение. В посочения смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Правилни са и изводите на АС Варна относно данъчен период 2010 г. Както уместно е изтъкнато в първоинстанционното решение, доказателствената тежест да установи основание по чл. 122 от ДОПК е на органа по приходите. Именно той трябва да събере доказателства, че сумата, получена по банковата сметка на ревизираното лице представлява облагаем доход. Касационната инстанция споделя съображенията на АСВ, че органите по приходите не са извършили насрещна проверка на лицето, превело сумите, въпреки че неговото име им е станало известно в хода на ревизията. Поради това правилни са изводите, че в ревизионното производство не са установени обстоятелствата по чл. 123, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК за 2010 г. и поради това не са налице основания за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. По изложените съображения обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е поискал присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение