Определение № 279 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3699/2013 г.

Обжалвано е определение с № 635 от 25.02.2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е допълнено решение № 2523 от 21.12.2012 год. по гр.дело № 2345/2011 год. като на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени на ответниците по спора разноски по делото в размер на сумата 1 000 лева. Недоволен от въззивното определение е жалбоподателят Н. Ц. Й. от [населено място], представляван от адвокат М. Д., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е неправилно понеже е обжалвал въззивното решене на основание чл.281, т.3 ГПК и разноски не се дължат. От ответниците по частната касационна жалба К. К. К. и И. В. Карова, представлявани от адвокат С. С. е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното определение окръжният съд е приел, че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, но не са присъдени поискани разноски за адвокатски хонорар в размер на сумата 1 500 лева както е по представения списък съгласно чл.80 ГПК и с оглед възражението за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК е допълнено до размер на 1 000 лева на основание чл.248 ГПК. Частната касационна жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Определението на въззивния съд е законосъобразно. При постановяване на обжалвания съдебен акт е спазено изискването на чл.78, ал.3 ГПК като при изменяне на решението в частта за разноските е съобразена разпоредбата на чл.248 ГПК, поради което обжалването на въззивното решение на основание чл.281 ГПК не е основание за неприсъждането им. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение