Решение № 6309 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10225/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. от гр. Перник, депозирана чрез процесуален представител, срещу решение № 1160/08.07.2025г. по адм. дело №130/2025 г. по описа на Административен съд-Перник, с което е отхвърлен иска на касатора срещу община Перник, за присъждане на обезщетение в размер на 100 000,00 лева за неимуществени вреди, причинени му от противоправни действия и бездействия на Кмета на общината и неговите заместници, обосновани по-подробно като извършени правни и фактически дейности от кмета на общината и неговите заместници по сигнали за извършено незаконно строителство в имота на ищеца, находящ се в гр. Перник, [улица], подадени от лице без представителна власт – наемател на имот, граничещ със собствения на ищеца. Противоправното бездействие на същите дл. лица при ответника е описано като неприключване, в исковия период, от кмета на общината, на административната преписка образувана по сигналите за извършено незаконно строителство в собствения на ищеца имот, подадени от споменатото вече лице и неустановяване на законния статут на обектите построени в имота на [улица], в гр. Перник. Като отделно противоправно бездействие на тези лица е охарактеризирано и непроизнасянето на кмета на общината в същия исков период по отношение на законността на поставените от представител на „Рангелови груп“ ЕООД, преместваеми обекти в същия съседен на ищеца имот, собственост на Ц. М. Н.. Като вредоносно и незаконосъобразно бездействия на същите органи се сочи и неосъществения контрол, върху дейността извършвана във въпросните преместваеми обекти и по-конкретно по отношение на спазването на условията на издадените разрешителни за извършване на търговска дейност, изискванията за допустимите нива на шум, за спазването на обществения ред, за продажбите и замърсяването на въздуха в района на търговския обект, довело до нерешаване на така поставените въпроси с окончателен административен акт. Оплакванията на касатора са за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, допуснати противоречия с материалния закон, необоснованост на атакувания съдебен акт както и недопустимост – касационни основания по чл.209 т.2 и т.3 АПК. Искането, отправено до касационната инстанция е да бъде отменено съдебното решение на първоинстанционния съд, а делото бъде решено по същество, като бъдат уважени предявените искове. При условията на евентуалност, в случай че съдебният състав не намери претенциите за доказани се иска допускането на техническа и медицинска експертизи, които касаторът сочи да са му били отказани пред първоинстанционния съд. Претенция бива отравена и за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Сред пороците на първоинстанционния съдебен акт касаторът като аргумент за недопустимостта му сочи обстоятелството, че след отделяне на исковата му претенция по чл.128а АПК от настоящата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд не е спрял настоящото производство до решаване на иска по чл.128а АПК, въпреки обусловеността на настоящия иск от изхода на този спор. Като съществено процесуално нарушение, допуснато в производството по постановяване на оспорения съдебен акт се сочи отказа на съдебния състав да се отведе, въпреки изричното искане на страната за това. Като такова се сочи и отказът на съдебния състав да уважи доказателствено искане за назначаване на техническа експертиза, която да установи съответствието на собствените му строежи и тези, намиращи се в двора на съседа му Ц. М. с нормативните и технически изисквания към строежите. Счита, че това доказателствено средство възпрепятства възможността му да докаже законния характер на собствените му строежи, който обосновавал необходимостта от издаване на административен акт от страна на кмета на общината в същия смисъл. Предвид изложеното счита, че административното производство е останало недовършено с окончателен административен акт. От друга страна се сочи и това, че чрез отказа да бъде назначена техническа експертиза е била възпрепятствана възможността на Н. да установи липсата на представителна власт в полза на наемателя на съседния имот да инициира производства по издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти в същия имот. По-натам се изразява становище и относно това, че колебанията на първоинстанционния съд относно източника на увреждане на здравословното състояние на касатора е следвало да бъдат служебно преодолени с назначаването на медицинска експертиза, каквото процесуално действие същият не е предприел. Нарушението на материалния закон се обосновава с неправилните според касатора правни изводи, до които е достигнал съдебния състав, като е заключил, че се касае за мълчалив отказ на Кмета да се произнесе относно законността на собствените му строежи, който касаторът преценява като правно бездействие. Касаторът счита също така за неправилни правните изводи на АС-Перник относно липсата на пряка причинна връзка между твърдяните от ищеца здравословни проблеми и сочените за противоправни бездействия и действия на органи при ответника, обоснована и със заинтересованост на съпругата му от изхода на спора. Ответникът в касационното производство – Община Перник представя отговор по депозираната касационна жалба, с който изразява становище за правилност и обоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Счита, че от представените доказателства е било установимо активното поведение на различни длъжностни лица от цялата общинска администрация, като изразява становище, че при липса на установяване на незаконни строежи не е бил длъжен да издаде заповед. Излага твърдение, че разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ визира единствено фактически, но не и правни бездействия, поради което редът за защита на ищецът бил оспорването на мълчалив отказ. Изразява се съгласие с изводите на първостепенната инстанция за липса на коя да е от трите кумулативноизискуеми предпоставки. Представителят на Върховната касационна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно, като не са налице касационни отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на решението и неговата правилност с оглед направените касационни оплаквания, приема от фактическа страна за установено следното: Производството пред Административен съд – Перник е било образувано по искова молба на Н. В. Н. срещу Община Перник, с която е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, твърдяно причинени от действия и бездействия на кмета на общината и негови заместници във връзка с административни проверки и сигнали относно строителство и търговска дейност в съседен имот, както и с оглед проверка законосъобразността н а строителството, извършено в имота на ищеца. От материалите по делото се установява, че ищецът е собственик на УПИ II-3853, кв. 334 по плана на гр. Перник, [жк], с площ 365 кв.м., ведно с построена в имота масивна жилищна сграда, придобити с нотариален акт за покупко-продажба от 2017 г. За жилищната сграда е било издадено разрешение за строеж от 1993 г., както и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 2012 г. Съседен на имота на ищеца е било установено да е УПИ XIV-3854, кв. 334 по плана на гр. Перник, [жк], собственост на Ц. М. Н.. По силата на договор за наем от 13.11.2017 г. съдът е установил, че имотът е бил предоставен за ползване на „Рангелови груп“ ЕООД с предназначение за склад на пакетирани въглища и дърва за огрев и други търговски цели. По делото е било прието писмо от 17.03.2017 г. на заместник-кмет на община Перник, адресирано до собственика на съседния имот, с което е посочено, че в имота може да се извършва търговска дейност – продажба на дърва и въглища на открито, без рязане на дървата на място. На 26.10.2020 г. ищецът и още две лица подали сигнал до кмета на общината и други институции относно твърдяно незаконно строителство в съседния имот и извършване на дейности по рязане и обработка на дърва. Във връзка със сигнала служители на общинската администрация извършили проверка, резултатите от която били отразени в констативен протокол от 09.03.2021 г. С писмо от 10.03.2021 г. подателите на сигнала били уведомени, че не е констатирано незаконно строителство и че дейността по продажба на дърва се извършва съобразно дадените указания. По-късно, на 27.05.2021 г. било установено да е подаден и втори сигнал, с който било поискано оттегляне на даденото съгласие за търговска дейност и сезиране на Изпълнителната агенция по горите. По сигнала била извършена нова проверка, обективирана в констативен протокол от 03.08.2021 г., а с писмо от 10.08.2021 г. ищецът бил уведомен за резултатите от проверката и за това, че последващ сигнал по същия въпрос няма да бъде разглеждан. С възражение от 15.08.2021 г. ищецът и съпругата му поискали от кмета на общината да оттегли разрешението за търговска дейност и да разпореди премахване на преместваем обект тип „фургон“ в съседния имот. По повод последвали сигнали до други институции, включително областния управител, РЗИ и РДНСК, общинската администрация изпратила писмо от 25.10.2023 г., с което уведомила адресатите, че в съседния имот не са констатирани отклонения или незаконно строителство и че поставените преместваеми обекти съответстват на издадените разрешения за поставяне. По делото е било прието и писмо от началника на РДНСК – Перник от 05.10.2023 г., адресирано до ищеца, кмета на общината и други лица, в което се сочело, че поставените в съседния имот преместваеми обекти не представляват строежи по смисъла на ЗУТ и съответстват на издаденото разрешение за поставяне. На 21.09.2023 г. Г. Р., като пълномощник на Ц. Н., подал сигнал до РДНСК – Перник за твърдяно незаконно строителство в имота на ищеца. С писмо от 25.09.2023 г. началникът на РДНСК препратил сигнала по компетентност на кмета на община Перник, а с последващо писмо от 09.11.2023 г. дал указания за предприемане на действия във връзка със сигнала. Установено пред първоинстанционния съд било, че в изпълнение на тези указания до ищеца били изпратени няколко писма за осигуряване на достъп до имота му за извършване на проверки. На 30.11.2023 г. достъп до имота не бил осигурен. На 06.03.2024 г. била извършена проверка в присъствието на ищеца, резултатите от която били отразени в констативен протокол, подписан без възражения. След това от ищеца било поискано да представи геодезическо заснемане на оградата на имота. За 24.04.2024 г. била насрочена допълнителна проверка за извършване на измервания, но ищецът уведомил общината, че ще отсъства от града. С последващо писмо общината уведомила ищеца, че достъп до имота не е бил осигурен и изложила мотиви относно необходимостта от повторната проверка. В отговор ищецът изпратил електронно писмо, с което изразил несъгласие с необходимостта от нова проверка и заявил, че е представил всички необходими документи. С писмо от 17.07.2024 г. началникът на РДНСК – Перник отново уведомил кмета на общината за необходимостта от предприемане на действия по сигнала. Във връзка с това кметът издал заповед за назначаване на комисия, която да извърши проверка на 14.08.2024 г. Проверка била извършена в присъствието на ищеца, като бил съставен констативен протокол. В него било отразено, че е представено геодезическо заснемане на оградата и че навесът в имота е съществувал още при закупуването му. Ищецът отказал да подпише протокола. По делото бил приложен и отделен протокол, в който проверяващите описали поведението на ищеца по време на проверката. По делото пред първоинстанционния съд бил представен и снимков материал от съседния имот с установени дърва за огрев, товарен автомобил, преместваеми обекти, хладилни витрини, маси и столове. В хода на първоинстанционното производство била разпитана в качеството на свидетел и Д. П. Н. – съпруга на ищеца. Същата е заявила, че след завръщането си от Канада семейството се установило в гр. Перник и започнало да търпи неудобства от дейността в съседния имот, включително шум, товаро-разтоварна дейност, рязане и цепене на дърва, както и присъствие на клиенти и музика. Свидетелката посочила, че многократно били подавани сигнали до общината и други институции, но според нея нарушенията продължавали. Тя е заявила още, че във връзка с подадения срещу тях сигнал за незаконно строителство в собствения им имот били извършвани многократни проверки, както и че тези обстоятелства се отразили неблагоприятно върху здравословното и емоционалното състояние на ищеца. В мотивите на първоинстанционното решение съдът е приел предявеният иск за процесуално допустим, като е изложил мотиви, че исковата молба е подадена от лице с правен интерес срещу надлежно пасивно легитимиран ответник. При обсъждане на събраните доказателства съдът е приел за установено, че проверките, извършени в имота на ищеца по повод подадения от Г. Р. сигнал, са били предприети след постъпили писма от началника на РДНСК – Перник, изпратени по компетентност на кмета на общината. В мотивите било посочено, че общинската администрация е предприела действия по реда на чл. 223 ЗУТ, като до ищеца са били изпращани съобщения за осигуряване на достъп до имота и са били извършени проверки на място. В заключение първоинстанционният съд е изложил становище, че според него възраженията на ищеца относно липсата на основание за извършване на проверки са неоснователни, тъй като общинските органи разполагат със законови правомощия да извършват проверки относно незаконно строителство. В мотивите било отбелязано още, че преценката дали са необходими допълнителни проверки, документи или измервания е в компетентността на административния орган. Съдът обсъдил твърденията на ищеца, че Г. Р. не е разполагал с представителна власт при подаване на сигнала до РДНСК. В тази връзка е посочил, че по делото е било представено пълномощно, с което Ц. М. Н. е упълномощила Г. Р. да я представлява пред общината и други институции. В мотивите е отразено и становището на съда, че дори и при липса на представителна власт това обстоятелство не би променило служебния характер на правомощията на органите по чл. 223 ЗУТ. По отношение на твърденията за бездействие, свързано с неприключване на преписките по сигналите за незаконно строителство, първоинстанционният съд е изложил съображения, че кметът на общината по принцип действа служебно при упражняване на правомощията си по ЗУТ и не е обвързан от подадените сигнали. В мотивите му били цитирани определения на ВАС, свързани с характера на производствата по ЗУТ и възможността за оспорване на откази за предприемане на действия по незаконно строителство. Относно сигналите на ищеца за дейността в съседния имот съдът е приел за установено, че по тях са били извършени проверки и ищецът е бил уведомяван за резултатите. В мотивите е изложено и това, че общинската администрация е приела, че не са констатирани нарушения, незаконно строителство или несъответствия на поставените преместваеми обекти с издадените разрешения. Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свидетеля Д. Н., като в мотивите му било посочено, че съдът е съобразил семейната връзка между свидетеля и ищеца при преценката на показанията. Изложено е становище, че твърденията относно здравословното състояние на ищеца и претърпените от него неимуществени вреди не се подкрепят от медицински документи или други писмени доказателства. В мотивите било посочено също, че съдът не е кредитирал показанията на свидетеля в частта относно твърдените заболявания и причинната връзка между тях и поведението на ответника, като била отбелязана и липсата на медицински доказателства за такива здравословни проблеми. След обсъждане на всички събрани доказателства първоинстанционният съд е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на кмета на общината и неговите заместници, както и че не са доказани твърдените неимуществени вреди и причинна връзка между тях и поведението на общинската администрация. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения иск изцяло и осъдил ищеца да заплати на община Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал правни изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Правилно предявеният иск е бил квалифициран като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на която норма държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки – наличие на вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. На първо място следва да бъде посочено, че възражението на касатора за недопустимостта на съдебното решение поради отказа му да спре настоящото производство до решаване на иска по чл.128а АПК, въпреки обусловеността на настоящия иск от изхода на този спор е неоснователно. Служебно известно на съдебния състав е обстоятелството, че с Определение № 9632 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2025 г. състав на ВАС е оставил в сила Определение № 1099 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 605/2024 г. по описа на Административния съд – Перник. Със същото определение ВАС е достигнал до извод, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 128а от АПК, тъй като с действията си по извършване на проверки на сигнали, адресирани до него от частноправни субекти, кметът на общината изпълнил свои задължения по закон и като не установил наличието на незаконни строежи и не издал съответни актове в този смисъл, кметът на общината всъщност не е накърнил по никакъв начин правата на ищеца, поради което за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск в посочения от него смисъл, което само по себе си било достатъчно основание за правилност на обжалваното прекратително определение. Неоснователни се явяват и възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, намерили израз в отказа на съдебния състав да се отведе, въпреки изричното искане на страната за това. По делото липсват доказателства за наличие на коя да е от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.22, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, за да бъде възприета тезата на страната за наличие на необходимост от отвеждане на съдебния състав от разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. Отказът за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да установи съответствието на собствените на касатора строежи и тези, намиращи се в двора на съседа му Ц. М. с нормативните и технически изисквания към строежите също се явява неоснователно, тъй като по делото липсват наведени доводи от ответната страна за незаконосъобразния характер на строителството, находящо се в собствения на ищеца имот, а за това, намиращо се в съседния ищецът не се явява пряко заинтересован да установи характера му, поради което законодателят не е и предвидил същият да се явява страна, а единствено сигнализатор за иницииране на подобна проверка. В тази връзка, способ за защита срещу всяко твърдение за пряко и непосредствено въздействие на незаконен строеж върху патримониума на касатора в личните му отношения с негов съсед се явява иска по чл.109 ЗС. Ирелевантно за изхода на спора се явява и твърдението на Н., че чрез отказа да бъде назначена техническа експертиза е била възпрепятствана възможността му да установи липсата на представителна власт в полза на наемателя на съседния имот да инициира производства по издаване на разрешения за поставяне на преместваеми обекти в същия имот. В такова последният също се явява единствено сигнализатор, а задължение на органа, вменено му пряко с разпоредбата на чл. 225а, ал.1 и сл. ЗУТ е да издаде заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, или на части от тях, като същата норма не предвижда издаване на административен акт в случаите, когато незаконен строеж не е установен при проверката, какъвто е случаят със строежите на касатора. Неназначаването на съдебномедицинска експертиза от страна на първоинстанционният съд също не може да бъде възприето като съществено процесуално нарушение, допуснато в първоинстанционното производство, въпреки възраженията на касатора в тази насока, тъй като по делото са депозирани други доказателствени средства, сред които и коментираните от последния свидетелски показания, като доводите на страната са за претърпени общи негативни емоционални преживявания, сревд които твърдяното влошаване на здравословното състояние е само част. Неоснователни са възраженията за наличие на служебни задължения от страна на първоинстанционния съд да назначи подобна експертиза, в случай на преценка за недостатъчност на доказателствената съвкупност. Съгласно разпоредбата на чл.65, ал.1, т.2 АПК в исковата молба се посочват всички доказателства за основателността й. Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК съдът е единствено задължен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, но не и за недостатъчност или негодност на същите. В интерес на правния спор е настоящият съдебен състав да отбележи, че са правилни възраженията на касатора за това, че не се касае за мълчалив отказ на Кмета да се произнесе относно законността на собствените му строежи, както е възприел това първоинстанционният съд. Както бе отбелязано и по-горе, органът е задължен да се произнесе със заповед единствено в хипотезата на установени при проверката незаконни строежи, доколкото вмененото задължение за премахването им е императивно. Липсва реципрочно задължение, предвидено от закона в случаите, когато твърденията за незаконния характер на даден строеж не се окажат обосновани, тъй като принципно съществува презумпция, че реализираните стрроежи са законни и само по изключение част от тях се явяват реализирани в нарушение на императивни правни и технически норми, тъй като в тежест на органите по контрол на строителството е да преустановяват реализирането на незаконните строежи още преди тяхната реализация. Във връзка с изложеното, настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че ищецът не доказва наличието на предпоставките за провеждане на производство по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. вр. чл.203 АПК. На първо място, неиздаването на Заповед, с която да бъде установен законния характер на собствените на касатора строежи както бе споменато и по-рано, не само не представлява неизпълнение на нормативен акт, тъй като подобно задължение не е правнорегламентирано в ЗУТ и съответно неиздаването му няма как да бъде незаконосъобразно или съответно да засегне правната сфера на собственика на тези имоти, но подобен изход от спора практически се явява и благоприятен за него. Отделно от изложеното, чисто теоретично подобен акт би представлявал по естеството си не фактическо, а правно бездействие. Фактическите действия, предхождащи материализирането на волята на органа в конкретен акт, свързани с извършването на проверки или съответно пропускът такива да бъдат извършени, притежават чисто технически по естеството си характер, те не засягат самостоятелно правната сфера на ищеца, не създават за него конкретни права или задължения, поради което не притежават самостоятелно правно значение. В този смисъл е разпоредбата на чл.64 АПК, според която административнопроизводствените волеизявления, действия и бездействия на административния орган по издаване на акт не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай липсва специална норма, която да създава подобна процесуална легитимация в полза на ищеца. Изложените от страна на Н. аргументи, че същите са били инициирани от сигнали на лице без надлежна представителна власт е ирелевантно. Както правилно е обсъдил това първоинстанционният съд, при наличие на индиции за незаконен строеж органът е длъжен да действа и служебно, още повече че посоченото от ищеца като причина за проверките физическо лице не се явява страна в същото производство, а сигнализатор. В тази връзка действията, свързани с проверка на депозирания от него сигнал дори да са довели до неудобства, по –големи от обичайните за собствениците на проверяваните строежи в лицето на касатора и неговата съпруга, не са били обективирани в краен съдебн акт, който да е засегнал правната сфера на Н., а напротив, проверките не са достигнали до изводи за правилност на твърденията на сигнализатора. В случай, че последният е действал злоумишлено срещу тях, редът за обезщетяване на причинените неудобства отново се явява общият исков ред. Що се отнася до производството по установяване и съответно премахване на сочени за незаконни строежи и преместваеми обекти, разположени в съседния двор, касаторът се явява единствено сигнализатор, но не и страна в същото, съгласно трайноустановената практика на ВАС по този въпрос, доколкото евентуален акт по премахването на подобни обекти нито създава права, нито задължения за лица различни от собствениците на съответния обект, респ. на имота, в който същият е реализиран. В тази връзка, след като касаторът от една страна не разполага с правен интерес и правна легитимация да участва в подобно производство с правно основание чл.225а ЗУТ, т.е. същият не се явява заинтересована страна, то необосно се явява и всяко твърдение за повлияването му (в случая негативно) от подобен акт, действие или бездействие с правно значение. От обстоятелствата, изложени в самата искова молба от страна на касатора Н., става ясно, че същият търпи негативи от самото присъствие на част от строежите и обектите в съседния имот, пътят за защита срещу които е разпоредбата на чл.109 ЗС. Изводите, изложени по-горе са относими и спрямо твърдението за вредоносно противоправно бездействие от страна на същите органи на община Перник по повод подадените от ищеца сигнали, за извършваната търговска дейност в съседния имот, която нарушава обществения ред и спокойствие. В случая, като бездействие се сочи неиздаването на санкциониращ дружеството, осъществяващо търговската дейност в съседния парцел, административен акт. В тази връзка следва да бъде припомнено, че санкционната дискреция на органите на власт се упражнява служебно при наличие на предпоставките за това, а не по инициатива на отделни граждани. На следващо място, доколкото от самото дело се установяват единствено твърдения за засягане на личното пространство и спокойствието единствено на ищеца и съпругата му, без да са налични данни за засягане на спокойствието на други лица, съседи, т.е. на други членове на обществото, съдът счита, че са налице по-скоро данни за деликт, а на основание чл.109 ЗС собственикът би могъл да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Задължение за санкциониране на търговската дейност, упражнявана в съседния имот би възникнало при доказано нарушение на обществения ред и спокойствие, а не на личния комфорт на две отделни лица, тъй като последният е субективно усещане, обусловено от личните резбирания на всеки отделен индивид за тишина и спокойствие. Отделно от това, по делото са налични доказателства за извършени проверки на посочения търговски обект, за резултатите, от които ищецът е уведомен. Доколко извършените проверки отразяват реалното състояние на обекта и дали търговските дейности в имота са в съответствие с изискванията на нормативните актове регламентиращи законосъобразното им извършване, е въпрос на преценка на различни органи. В тази връзка, за кмета на община Перник не съществува задължение да се произнесе с краен акт по подадените от ищеца сигнали, доколкото от приложените по делото Констативен протокол от 09.03.2021г. (л. 148) и Констативен протокол от 03.08.2021г. (л. 139) не се установяват нарушения на дейността извършвана в имота на Ц. М. Н.. Не на последно място, видно от представена по делото скица за частично изменение на ПУП за УПИ-I3856, кв. 334, гр. Перник, в съседство на имота на касатора, в имот с обща странична регулационна линия се намира и друга постройка с предназначение „за търговия, обслужващи дейности и жил. строителство“, чиято дейност също би могла да допринася за личния дискомфорт на ищеца. Изложените, от разпитания по делото свидетел, обстоятелства, във връзка с тенденциозното поведение на ответника, съответно манипулативните действия на управителя на „Рангелови груп“ ЕООД, ЕИК 204810772 преди извършването на проверките, не охарактеризират поведението на ответника като „бездействие“, а могат по-скоро да водят на аргументи за занижен контрол при извършването на търговска дейност на територията на общината. В конкретния случай обаче се доказва, че общинските органи не са възприели пасивно поведение и не са пренебрегнали подадените от ищеца сигнали, а напротив, през процесния период са извършени проверки на дейностите извършвани в имота на Ц. М. Н.. Във връзка с изложеното, съдът счита за неоснователни и твърденията на ищеца относно бездействието на кмета на община Перник и в тази част от исковата претенция. В обобщение на всичко изложено до тук и въз основа на събраните доказателства - писмени и гласни, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема, че по делото не се установи спрямо ищеца да са осъществени сочените от него незаконосъобразни действия и бездействия на кмета на община Перник и неговите заместници. Предвид изложеното, намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на кмета на община Перник и неговите заместници при упражняване на административна дейност. Доказателствената тежест в производството по чл. 203, ал. 1 АПК лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; постановени при и по повод административна дейност; настъпила вреда и нейния размер, както и пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства, което доказване в случая не е осъществено от страна на Н. Н., както правилно е заключил това и първоинстанционният съд. На следващо място правилен и обоснован се явява и изводът на първата инстанция за това, че недоказано е останало наличието на пряка, причинноследствена връзка между сочените като претърпени неимуществени вреди и твърдените като противоправни действия и бездействия на органите при Община Перник. Най-общо от обстоятелкствата по делото става ясно, че вредите, включително основната част от преживените от страна на ищеца негативни емоции произлизат от дейността на търговско дружество в съседния имот, която ищецът счита ако не изцяло, то поне частично за противоправна. Чрез моножеството сигнали, които страните са депозирали една срещу друга в община Перник, те са търсили способ за негативно въздействие върху правната сфера на опонента, като форма на възмездие. В крайна сметка обаче, отношенията между тях са такива на равнопоставеност и причинените един на друг увреждания, както и желанието за обезщетение на същите не могат да бъдат опосредявани от желанието за действия или въздържане от такива в лицето на орган на власт в хипотезата на реализирането й в условията на императивно въздействие върху кой да е от двамата опоненти. Подобна форма на уреждане на съществуващия между страните спор е начин на употреба на нормативнорегламентирани средства, за уреждане на въпроси, които подлежат на разглеждане по друг ред, т.е. води до заобикаляне на нормативноустановената цел за защита на обществения интерес пред личния. Това обстоятелство само подкрепя горните изводи на съда за липса при условията на кумулативност на всички задължителни елементи от предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани, а на Община Перник следва да бъдат присъдени такива в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,