Определение № 366 от 08.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1942/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Х. Г. К., подадена чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 206 от 30.04.2018 г. по ч.т.д. № 1119/2018 г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на жалбоподателя с вх.№ 2027 от 05.02.2018 г. срещу определение № 4182/20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 5454/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. С това определение е потвърдено разпореждане от 22.08.2017 г. по в.гр.д.№ 1642/2017г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Б състав за връщане на касационна жалба, подадена от Х. Г. К. срещу постановеното по делото въззивно решение. С определение № 545/10.10.2018 г. производството по настоящото дело е било спряно по реда на чл.292 ГПК, до приключването на тълкувателната процедура по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. С постановяването на ТР № 2/2018 г. от 23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, основанието за спиране на производството е отпаднало и същото следва да бъде възобновено. В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли за неговата отмяна. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, съобрази следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока за обжалване, срещу определение, преграждащо развитието на делото. Разгледана по същество, същата е основателна. С атакуваното определение съставът на ВКС е намерил, че сезиращата го частна жалба, насочена против постановеното по реда на чл.274, ал. 2 ГПК от апелативен съд определение, с което е потвърдено разпореждане на СГС за връщане на подадена касационна жалба против негово въззивно решение, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Посочено е, че когато подлежащите на обжалване съобразно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК определения /и съответно разпореждания/ са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, проверката относно тяхната правилност, вкл. валидност и допустимост, се прави само от една съдебна инстанция и това е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. С ТР № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. ОСГТК на ВКС прие, че разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба е действие по администриране, което не се извършва от съда в качеството му на въззивна инстанция. От това следва, че този акт не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, т.е. не подлежи на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд, а направо пред Върховния касационен съд, с оглед функционалната му компетентност. В контекста на горните правни постановки, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на същия състав на ВКС за произнасяне по частната жалба. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение