Определение № 25 от 05.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 1260/2016 г.

Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Постъпила е молба от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ за издаване на обратен изпълнителен лист срещу „М.“ООД за неоснователно събраните суми по изпълнително дело № 20167180400222 по описа на ЧСИ С. Данова. Молителят твърди, че въз основа на невлязло в сила въззивно решение по изпълнително дело от него са събрани суми и са заплатени разноски, като с влязло в сила решение на ВКС частично е отменен актът на въззивния съд. Иска да се издаде обратен изпълнителен лист срещу ищеца за сумата от 146 615,56 лв., от която 130 143,76 лв. - неоснователно събрана главница, 35 650,07лв. – неоснователно събрана законна лихва върху главницата за периода от 10.12.2012г. до 22.04.2016г., 1482,76 лв. – неоснователно събрани съдебни разноски, 5 338,97лв. – неоснователно събрана пропорционална такса по ТТР към ЗЧСИ. Върховният касационен съд, І търговско отделение констатира следното: С решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с. е потвърдено решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с., с което молителят е осъден да заплати на „М.“ООД сумата от 130 143,76 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“, издадена на 24.10.2011г. С решение № 111/06.11.2019г. по т.д.№ 1260/2916г. ВКС е отменил частично решението на САС и потвърденото с него решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с. в частта, с която ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъдено да заплати на „М.“ООД разликата над 26 000лв. до 130 143,76 лв.– застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Имущества“ № 2200110800R00899, издадена на 24.10.2011г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска – 10.12.2012г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените разноски за разликата над 1319,69лв. до 6 605,75лв., като вместо него е постановил друго за отхвърляне на иска в посочената по-горе част и е оставил в сила решение № 346/23.02.2016г. по т.д. № 5472/2015г. на Софийски апелативен съд, 6 с. в частта, с която е потвърдено решение № 1545/24.09.2015г. по т.д. № 1452/2013г. на Софийски градски съд, VI-9 с. за осъждане на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ да заплати на „М.“ООД сумата от 26 000лв. като е осъдено „М.“ООД да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ сумата от 14 639,24 лв., представляваща сторените от последното разноски по спора във всички инстанции. Според удостовереното в сметка за размера на дълга и за постъпили суми, издадена на 26.11.2019г. от ЧСИ С. Данова по изпълнително дело № 20167180400222, длъжникът ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ на 18.04.2016г. е погасил сума в размер на 185 332,63 лв., от които в полза на взискателя „М.”ООД са преведени 177 137 лв., включващи: главница от 130 143,76 лв., 44 532,24 лв. – законна лихва за периода 10.12.2012г.-22.04.2016г., разноски по изпълнителното дело в размер на 2 471 лв. и платени такси по ТТР към ЗЧСИ от 8185,63 лв. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК на длъжника се издава изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. Неоснователно събраните от длъжника суми в изпълнителното производство са в размерите, за които ВКС частично е отменил въззивното решение, а именно: в полза на „М.”ООД за сумата от 104 143,76 лв., представляваща главница и законни лихви върху тази сума за периода 10.12.2012г.-22.04.2016г. в размер от 35 650,07 лв. (поискана в молбата по чл.245, ал.3 ГПК от застрахователното дружество, като изчислената от съда е в по-голям размер-35 664,66лв.), разноски на взискателя по изпълнителното дело в размер на 1 482,76 лв. За посочените суми следва да се издаде обратен изпълнителен лист в полза на длъжника по изпълнението. По отношение на платени такси от длъжника в изпълнителното производство изпълнителен лист следва да се издаде срещу взискателите само за събраната от длъжника пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. В сметка изх. № 23821/26.11.2019г. ЧСИ не е разграничил пропорционалните такси от събраните прости такси, които прости такси се дължат предвид само на частичната отмяна на допуснатото предварително изпълнение на въззивното решение, тъй като изпълнително производство е проведено и простите такси / напр. по т.4, т.5 и т.31 от ТТР към ЗЧСИ/ не са свързани с размера на събраното вземане. В тежест на молителя е да установи точният размер на простите и пропорционалните такси. Представената справка за движение по банковата сметка на застрахователя в „Уникредит Булбанк”АД с вписване на основанието, което самият наредител сочи в преводния документ, за извършване на превода не представлява доказателство, че изплатената сума от 8 185,63лв. е дължимата от длъжника по изпълнителното дело пропорционална такса. Поради което релевантният размер на недължимо събраната от длъжника такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ съдът определя като разлика между пропорционалната такса върху събраната от длъжника сума в размер на 177 147лв. / главница, законни лихви и разноски за взискателя/ и таксата, изчислена върху крайната дължима сума според решението на ВКС в размер на 35 870,41 лв. /26 000лв.– главница; 8 882,17лв.- законна лихва върху главницата от 26 000лв. за периода 10.12.2012г.-19.04.2016г. и 988,24лв. –разноски/. Или върху сумата от 177 147лв. пропорционалната такса е 6762,94лв., а върху сумата от 35 870,41лв. е 2372,22лв., т.е. разликата между двете суми от 4 390,72 лв., представлява вреда за длъжника и се дължи от взискателя. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд