Решение № 4496 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 677/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Х. Е. Х., гражданин на Сирия, против решение № 37145/11.11.2025 г., постановено по адм. дело № 7529/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 3726/30.06.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ). Оспорва се изводът на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Според касатора не са разгледани по същество елементите от бежанската му история и не взети предвид данните за широкомащабна хуманитарна криза в Сирия. Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което решението на Председателя на ДАБ да бъде отменено. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка по чл.218 от АПК, е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чиито интереси са засегнати с него. Предмет на производството пред АССГ е решение № 3726/30.06.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което е отхвърлена молбата на Х. Е. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Произнасянето на органа е след връщане на преписката по силата на влязло в сила решение № 3926/01.10.2024 г на Административен съд Хасково за разглеждане по същество на молбата на търсещото международна закрила лице относно хипотезата по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. При новото разглеждане административният орган приема след всеобхватно и детайлно изследване на релевантните факти, като първоинстанционният съд напълно споделя становището му, че за Х. Е. Х. не са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата му против решението на Председателя на ДАБ, съдът се мотивира с приложени по делото справки на ДАБ от 29.01.2025 г, 14.03.2025 г, 19.05.2025 г, 21.07.2025 г и 10.09.2025 г. за икономико-социалното положение в Сирия след декември 2024 г., въз основа на които е обоснован извод, че след смяната на режима в Сирия там не се наблюдава влошаване на социално-икономическото положение и ескалиране на военните действия. Според съда не са установени рискове от връщане на лицето в Сирия, включително във връзка с изпълнение на военна служба. То се ползва с особения статут на временна закрила в Турция, където продължават да живеят роднините му с достъп до здравна и образователна система, както и с достъп до пазара на труда. С оглед на това съдът намира, че правилно Турция е определена от административния орган като трета сигурна държава по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗУБ, а данните от интервюто на касатора разкриват характеристики на лице – икономически мигрант. На тези основания е изведен правен извод, че молбата му за предоставяне на международна закрила е правилно е приета за неоснователна и законосъобразно е отхвърлена с оспорения административен акт. Неоснователен е доводът на касационният жалбоподател за неправилна преценка от съда на фактите, свързани с реалната ситуация в страната му по произход. След подробен анализ на събраните писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на касатора не са налице фактическите основания за предоставяне на хуманитарен статут. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е в Сирия е живял в [населено място], провинция Идлиб, където са неговите родители, братя и сестри. Напуснал през м. октомври 2023г поради продължаващи там военни действия и опасения, че може да бъде мобилизиран в армията. Споделил, че в Сирия поради военните операции трудно се учи и работи. Престоял в Турция около осем месеца. Подал молба за закрила, но получил отказ. По отношение на него в Сирия не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия, не членувал в политическа партия или организация. Първоинстанционният съд е разгледал всички аспекти на възможностите за предоставяне на субсидиарна закрила на чужденеца. Обоснован с данните от преписката е изводът му, че липсват доказателства Х. Х. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обсъдени са също така алтернативите за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.5 и ал.8 от ЗУБ и правилно са приети за неприложими спрямо касатора. От съдържащи се по делото справки относно актуалното положение в Сирия се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация конкретно в област Идлиб, за което свидетелстват и данните за завръщащи се сирийски бежанци, посочващи тази област като тяхна провинция на произход. Затова правилно и обосновано е прието от решаващия съд, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От данните в справките се установява, че не е налице повсеместен въоръжен конфликт, съпроводен със степен на безогледно насилие, който би довел до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. Ноторни факти са наличието на убедителни съобщения за премахване от преходната администрация в Сирия на задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение. Самата наборна военна служба е легитимно право на държавата и като цяло не би отговаряла на изискването на чл. 9 от Директива 2011/95/ЕС. В тази връзка са обсъдени и насоките на ВКБ към ООН от 16.12.2024г за състоянието на сигурността в Сирия. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила е обхванала и цялостното поведение на чужденеца, което в процесния случай не обосновава извод за лице, нуждаещо се от търсената закрила, а за икономически мигрант по смисъла на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В настоящото производство касационният жалбоподател представя ново писмено доказателство - заверено копие от извлечение от съдебния регистър № 125991, издадено от Постоянен военен съд в Идлиб, на арабски език с превод на български език, от което се установява, че Х. Е. Х., роден на [дата], в Сурман, с майка на име Х., е осъден на 14.08.2023г на десет години затвор за дезертиране от военна служба и нанасяне на удар на военнослужещ с по-високо звание. Независимо, че не е оспорен, този документ не може да послужи за обосноваване на каквито и да са изводи относно наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на касатора. Видно от съдържанието му, съпоставено с декларираните лични данни в ДАБ при регистрацията му, налице е съвпадение само по имена, а датата, мястото на раждане и името на майката са напълно различни. С оглед на това този документ не може да бъде ценен от съда като удостоверяващ категорична връзка между касатора и вписаното осъдено лице. За пълнота на изложението следва да се добави, че съгласно Решение на съда на ЕС (голям състав) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито (доразширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно - за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В конкретния случай наличието на такива релевантни факти не се констатира. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,