Определение № 170 от 07.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4272/2018 г.

Производството е образувано е по частна жалба на В. М. М. от [населено място], [община] срещу определение № 1750 от 05.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1924/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1686 от 16.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 4/2018 г. на Софийския градски съд. С последното е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивното производството по предявения от частния жалбоподател иск с правна квалификация чл. 56 ЗН срещу П. А. А., поради наличието на висящо преюдициално производство по гр. д. № 4549/2015 г. на СГС и до приключване на същото. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска то да бъде отменено и делото да се върне за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С разпореждане от 07.02.2018 г. на председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК, за постановяване на тълкувателно решение по следния противоречиво разрешаван от съставите на ВКС въпрос: Подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Доколкото този въпрос е обуславящ за изхода на настоящото производство, с оглед задължението на съда да следи служебно за допустимостта на същото, съобразно задължителните указания, обективирани в ТР № 8/ 2013 г. от 07.05.2014 г. по т.д.№ 8/13 г. на ОСГТК, производството по делото следва да бъде спряно до приключване на тълкувателната процедура. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.