Определение № 191 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3971/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. №57917/02.05.2017г. на Н. Б. К., представлявана от адв. В.П., за допълване на определение №385/03.04.2017г. по гр.д. №3971/2016г. по описа на ВКС, IV г.о., в частта за разноските. С посоченото определение, съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1856/24.08.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 4818/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Молителката – ответна страна в касационното производство – в писмения си отговор на касационните жалби на Р. Г. К. и С. М. М. е поискала присъждане на направените пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 07.11.2015г., от който се установява плащането на посочената сума. Препис от молбата по чл.248 ГПК е изпратен на касаторите Р. К. и С. М., но в дадения им срок, писмен отговор не е постъпил. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна. Съдът е пропуснал да се произнесе по искането на страната, направено своевременно в писмения отговор по касационните жалби, а с оглед изхода на делото следва да й се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на сумата 1 000 лева, чието плащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение