Определение № 36 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 268/2012 г.

Производството е по чл.426 вр. чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на осъдения С. М. С. против разпореждане от 09.01.2012 г. на съдия от Бургаския окръжен съд по НОХД № 755/2010 г., с което е било върнато искането му за възобновяване на наказателното производство по делото и отмяна на постановената по делото присъда, с която е бил признат за виновен по обвинението за престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл. 29 ал.1 б. А и б.Б вр. чл.26 ал.1 от НК и е бил осъден на лишаване от свобода за срок от шест години. В жалбата се поддържа, че неоснователно Бургаският окръжен съд е върнал искането за възобновяване. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. Постановената срещу осъдения С. присъда е била проверена по въззивен и по касационен ред, като е влязла в сила на 06.06.2011 г. С депозирането искане за възобновяване на производството по делото се сочат допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал.1 т.1-3 от НПК. Съгласно нормата на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК предпоставка за допустимостта на такова искане за упражняване на извънредния способ за контрол е атакуваните съдебни актове /присъда, решение или определение/ да не са били проверявани по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. В случая въззивното решение е било обект на касационен контрол, който е предизвикан от жалба на самия подсъдим С. С.. Жалбата е разгледана по същество и е постановено решение, с което въззивното решение е било оставено в сила. По този начин въззивното решение, срещу което е насочено искането за възобновяване на наказателното производство, е проверено по касационен ред. Съгласно чл. 422 ал.1 т.5 от НПК искането е недопустимо, тъй като не може да доведе до образуване на производство пред ВКС по реда на Глава тридесет и трета от НПК. То правилно е било преценено като такова от първоинстанционния съд и е било постановено връщането му на подателя С.. Жалбата срещу разпореждането, с което е сторено това, е неоснователна. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение