Определение № 50128 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1803/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. В. В. като пълномощник на И. Б. Л. срещу въззивно решение № 24, постановено на 01.02.2022 г. по в. гр. д. № 156/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място], местността „Г.“: нива от 53,961 дка, нива от 1,603 дка и нива от 1,237 дка, между съделителите като наследници на общия наследодател Т. И. Р.. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1. „влязло ли е в сила решение по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд – Лом; задължително ли е за административния орган влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен отказ за възстановяване на собствеността“; 2. „има ли преюдициален характер производството по гр. д. № 1836/2021 г. на Районен съд - Лом, образувано по искова молба на касатора“; 3. „длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства“. По третия въпрос се твърди противоречие с решение № 212/01.02.2012 г. по гр. д. № 1806/2012 г. на ВКС, второ г. о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Предмет на делбата са недвижими имоти, включително и процесните, останали в наследство от Т. И. Р., починал през 1969 г., възстановени с решение на органа по земеделска реституция от 12.09.1995 г. Ответникът – касатор е направил възражение, че процесните имоти не следва да бъдат допускани до делба, тъй като са възстановени в полза на неговия пряк наследодател – И. Т. Р.. По делото е установено, че с решение № 378А/12.09.1995 г. на Поземлена комисия –В. в полза на наследниците на Т. И. Р. е възстановена в стари реални граници собствеността върху нива от 53,961 дка, съставляваща имот № *, нива от 1,603 дка, съставляваща имот № * и нива от 1,237 дка, имот № * по картата на землището на [населено място], местността „Г.“. С решение № 1-34/16.02.2018 г. на административния орган е възстановена собствеността в полза на наследниците на И. Т. Р. върху същите земеделски земи. Същото е издадено въз основа на влязло в сила решение по гр. д. № 1931/2016 г. на Районен съд - Лом, с което на основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е отменено решение № 1-34/14.03.2016 г. на ОСЗ – В., по преписка вх. № 2319/22.01.1992 г., с което на И. Т. Р. е отказано възстановяване на собствеността в стари реални граници върху процесните имоти. В административната преписка за установяване на правото на собственост е представен нотариален акт № 77/1958 г., с който общият наследодател е прехвърлил на И. Р. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху нива от 30 дка и нива от 28,300 дка в землището на [населено място], местността „Г.“, при описани граници. Установява се от съдебно-техническата експертиза, че имотите, възстановени с двете решения на органа по земеделска реституция, са идентични. Въззивният съд е приел, че решението на органа по реституция се постановява в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и административния орган, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В случай че трето лице оспорва правото на заявителя за възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си това право, има възможност да установи твърденията си в спорното исково производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. В настоящата хипотеза жалбоподателят е оспорил валидността на решението от 1995 г. и неговата материална законосъобразност. Позитивното решение е валидно. Съдът не може да се произнесе инцидентно по законосъобразността, освен когато актът се противопоставя на страна по делото, която не е била страна в административното производство. Конкретният случай не е такъв. Посочил е, че решение № 378А/12.09.1995 г. е валиден административен акт, издаден от надлежен орган в рамките на неговата компетентност в изискуемата форма и състав, придружен със скици на възстановените имоти и е произвел своето валидно действие. Доколкото е оспорена неговата законосъобразност свързана с факта на възстановяване на земеделските земи, в случая същата не следва да се обсъжда инцидентно, с оглед нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като жалбоподателят в качеството си на наследник на общия наследодател, също е участвал в административното производство, с което е възстановено правото на собственост върху спорните имот по преписка № 9123/04.06.1992 г. на ПК – Вълчедръм и този акт не се противопоставя на страна по делото, която да не е била участник в административното производство по издаването на акта. Изложени са и допълнителни съображения, че решение №1-34/16.02.2018 г. на ОСЗ - Вълчедръм, постановено по преписка № 2319/22.01.1992 г. не е придружено със скица, поради което не установява надлежно приключила процедура по възстановяване на собствеността. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК с цел проверка дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че в рамките на делбеното производство не следва да се извършва преценка за това в полза на кои правни субекти е възстановена собствеността при положение, че са постановени две позитивни решения на органа по земеделска реституция. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение