Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г.

Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. Н. срещу решение № 3993/04.06.2012 г. по гр. д. № 2404/2012 г. на СГС, ГО, II въз. състав, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр. д. № 12613/2011 г. на СРС, IIг. о., 81 състав е постановено ново решение, с което предявеният от П. Б. Н. като майка е законна представителка на малолетната си дъщеря Б. М. Н. срещу М. Т. Н. от [населено място] иск с пр. осн. чл. 150 във вр. чл. 143 СК е уважен за размер над 80 лв. до 200 лв. месечно, считано от 02.09.2011 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Присъдена е държавна такса в размер на 172,80 лв. Ответницата по касационната жалба П. Б. Н. като майка е законна представителка на малолетната си дъщеря Б. М. Н. и двете от [населено място], чрез адв. Н., оспорва касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно, доколкото майката е с намалена трудоспособност поради което приносът на ответника в издръжката на детето следва да бъде по-значителен. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира направените в производството разноски. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение № 362/22.03.2013 г. по гр. д. № 1435/2012 г. на ВКС, 3-то г. о. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, в която иска с пр. осн. чл. 150 във вр. чл. 143 СК от П. Б. Н. като майка е законна представителка на малолетната си дъщеря Б. М. Н. и двете от [населено място] срещу М. Т. Н. от [населено място], е уважен за размера над 80 лв. до 200 лв. месечна издръжка, считано от 02.09.2011 г. до настъпване на закона причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно обстоятелствата, които следва да бъдат съобразявани при определяне на необходимата издръжката на непълнолетно дете. Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие ППВС № 5 от 16.11.1970 г. С оглед на това касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. От фактическа страна с въззивното решение е прието, че с решение от 18.04.2008 г. по гр. д. № 3248/2007 г. на Софийски районен съд ответникът по иска М. Т. Н. е осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 50 лв., считано от 14.08.2007 г. като при определянето на този размер на издръжката съдът е приел за недоказан реално получаван доход от страна на бащата и издръжката е определена на база предвидения от закона минимум на гарантиран доход по трудово правоотношение. Прието е, че детето посещава детска градина, като таксата която се заплаща е в размер на 60 лв. Прието е също така, че детето боледува често; че майката е с трайно намалена трудоспособност от 54% като получава месечно възнаграждение в размер на 350 лв.; че по делото не е установено ответникът да страда от твърдяното от него заболяване /дископатия/ или друго заболяване, което да не му позволява да упражнява трудова дейност. При тези данни съдът се е позовава на разпоредбата чл. 50 от Правилника за прилагане Закона за закрила на детето, според която необходимите средства за покриване присъщите нужди на децата до навършване на седемгодишна възраст, не предполага промяна в необходимите средства за посрещане нуждите при задоволяване на езестенциалните им потребности /като според цитираната норма същите са в размер на трикратния размер от гарантирания минимален доход/. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че детето боледува често, което обстоятелство е настъпило след приключване на делото, по което е определена първоначалната издръжка, съдът е приел, че извън необходимите на здраво дете средства за посрещане нуждите му, въззивницата се нуждае допълнително от сума в размер на 110 лв. Съобразена е заплащаната за посещение на детска градина такса в размер на 60 лв. и без излагане на конкретни мотиви, общо е прието че за издръжката на детето е необходима месечна издръжка в размер на 365 лв. от които 200 лв. следва да се поемат от бащата. По отношение доходите на бащата е прието, че няма данни за същите, но обективно бащата е в състояние да се устрои на работа, като може да разчита на финансовата подкрепа на родителите си и неговата сестра, която развива търговска дейност. Така постановеното решение е неправилно. В отговор на поставения правен въпрос следва да се посочи, че при определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. /т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г./ При определяне размера на необходимата издръжка въззивният съд неправилно се е съобразил с разпоредбата на чл. 50 от Правилника за прилагане Закона за закрила на детето. Последната е относима към друг вид обществени отношения и касае средствата, които държавата следва да предоставя на приемни родители във връзка с поетото от тях задължение по отглеждането и възпитанието на децата обект на приемна грижа. В случая предходната издръжка на детето е била определена преди около пет години. Очевидно, че с порастването на детето, което вече е в предучилищна възраст, е настъпила и трайна промяна в неговите нужди. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос, това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка. Детето посещава детска градина. Освен обичайните разходи за храна и облекло, предвид възрастта му следва да бъдат отделяни повече средства за нормалното му интелектуално развитие. Същевременно по делото са събрани доказателства, че детето е предразположено към по-често боледуване /епикриза от Детска клиника при Болница "Тукуда"/, но няма конкретни данни относно разходите правени от майката за лечение и лекарства. Като съобразява посочените обстоятелства, настоящата инстанция счита, че за задоволяване нуждите на детето е необходима обща месечна издръжка в размер на около 270 лв. Делът на бащата в тази издръжка се определя в размер на 140 лв., като разликата следва да се поеме от майката в това число с полаганите от нея фактически грижи по неговото отглеждане и възпитание, които са в един значителен размер. Без значение в случая е обстоятелството, че по делото не са представени писмени доказателства, установяващи конкретните доходи на ответника. Доколкото по делото не се установи да страда от заболяване, което го прави нетрудоспособен същият може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи. Същевременно касационният съд не приема определения от въззивната инстанция по- висок размер на дължима издръжка от бащата, предвид липсата на доказателства относно твърдяни от майката разходи за допълнителни занимания с езици, културни мероприятия и проведени лечения. С оглед на изложеното в частта, в която предявеният иск е уважен за разликата над 140 лв. до 200 лв. обжалваното решение следва да се отмени и вместо него следва да се постанови ново, с което предявеният иск да се отхвърли. В частта, в която искът е уважен за разликата от 80 лв., присъдени от първата инстанция, до 140 лв. месечна издръжка, дължима от ответника, решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски в размер на 60 лв., а по сметката на ВКС държавна такса в размер на 129,60 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.