Определение № 116 от 23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2061/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Вачев Компютри” ООД, [населено място] срещу определение № 160 от 24.08.2020г. по ч.т.д. № 250/2020г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 22.04.2019г. по т.д. № 131/2017г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е указано на дружеството да внесе допълнително възнаграждение за вещо лице в размер на 305 лева. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като актовете по възлагане на разноските в двете възможни хипотези – чл.78 и чл.77 ГПК, които могат да бъдат издадени и след приключване на производството по материалноправния спор, са винаги осъителни, така че страната, в чиято тежест разноските са възложени, винаги има интерес от проверка на тяхната законосъобразност. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че дружеството не е осъдено, тъй като е уведомен за срок за доброволно плащане. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е констатитал, че частният жалбоподател е бил ответник в производството по т.д. № 131/2017г. на Окръжен съд Велико Търново и че с протоколно определение от 21.11.2018г. по посоченото дело е прието експертно заключение, определено е окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 805 лева и ответниците са задължени да довнесат разликата от 305 лева – депозит за вещо лице, в едноседмичен срок от датата на заседанието. Констатирал е, че по делото е постановено решение, влязло в сила на 19.04.2019г. Установил е, че на 10.12.2018г. е постъпила молба от вещото лице за съдействие от страна на съда за изплащане на присъденото й допълнително възнаграждение и с обжалваното пред въззивния съд разпореждане от 19.04.2019г. съдията-докладчик е указал на ответника „Вачев компютри” ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на съда сумата 305 лева – допълнително възнаграждение и в същия срок да представи платежния документ, като е постановено при неизпълнение в срок да се издаде изпълнителен лист за събиране на вземането. Въззивният съд е приел, че актовете по възлагане на разноските в хипотезите, регламентирани в чл.77 и чл.78 ГПК, могат да се постановят и след приключване на производството по материалноправния спор, но те съдържат винаги осъдителен диспозитив и страната, в чиято тежест са възложени разноските, има интерес от проверка на тяхната законосъобразност. Приел е, че в случая разпореждането от 19.04.2019г. не представлява акт за разноските, тъй като липсва осъждане на дружеството за заплащане на допълнително възнаграждение на вещото лице в размер на 305 лева, и поради това не е от категорията на актовете, визирани в чл.77 ГПК. Посочил е, че правилността на разпореждането може да бъде проверявана по повод законосъобразността евентуално на определението по чл.77 ГПК, с което съдът ще осъди дружеството за допълнителното възнаграждение на експерта при условие, че не е внесено доброволно в изпълнение на дадените указания, какъвто диспозитив е приел, че няма. Поради това въззивният съд е приел, че частната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Пред въззивния съд е обжалвано разпореждане на ОС – Велико Търново от 19.04.2019г., с което е разпоредено на ответника „Вачев компютри“ ООД – частен жалбоподател в настоящото производство, да се изпрати съобщение в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на съда сумата 305 лева – допълнително възнаграждение на вещо лице, и в същия срок да представи платежния документ, като при неизпълнение в срок се издаде изпълнителен лист за събиране на вземането. Настоящият състав намира, че това разпореждане няма характера на акт по чл.77 ГПК, тъй като с него единствено е указано на страната да заплати дължими по делото разноски, но не е постановен осъдителен диспозитив за заплащането им. При липса на диспозитив, с който ответникът е осъден да заплати по сметка на съда дължимите разноски за вещо лице в размер на 305 лева, разпореждането в частта му относно издаването на изпълнителен лист за събиране на вземането има характера на указание до страната за последиците от неизпълнение на задължението й за заплащане на дължимите съдебни разноски, но не и характера на разпореждане по чл.405, ал.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист въз основа на подлежащ на изпълнение осъдителен съдебен акт. С оглед на това посоченото разпореждане не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК съдебни актове /разпореждането няма преграждащ характер/, нито на посочените в чл.274, ал.2, т.2 ГПК /същото няма характера на акт за разноските по чл.77 ГПК и обжалваемостта му не е изрично предвидена в закона/. Законосъобразността на разпореждането може да бъде проверена при обжалване на постановен акт за осъждане на страната да заплати дължимите разноски или на разпореждане за издаване на изпълнителен лист за такива разноски, респ. издаден изпълнителен лист, инкорпориращ такова разпореждане. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,