Определение № 7722 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. М. Н. срещу определение № 1112 от 08.04.2025 г. по адм. дело № 16/2025 г. на Административен съд – Русе. С обжалваното определение АС – Русе е оставил без уважение молба вх. № 967 от 07.03.2025 г. на М. М. Н. и молба вх. № 1134 от13.03.2025 г. от разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе за изменение на определение № 563 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 16/2025 г. на АС – Русе в частта за разноските. Частният жалбоподател М. Н. поддържа, че определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на определение № 563 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 16/2025 г. на АС – Русе в частта за разноските е неправилно. Излага доводи, че съдът неправилно и необосновано е приел за основателно направеното възражение за прекомерност на разноските от ответника - разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе и намалил същото от 1000 лв. на 500 лв. Оспорва като неправилни изводите на съда, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, както и допълнително изложените аргументи в обжалваното определение, че дела с аналогичен предмет със същия жалбоподател са били образувани и разгледани от АС – Русе, което е обусловило намаляване на следващото се адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба - разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който поддържа, че определението в обжалваната част е правилно и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С определение № 563 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 16/2025 г. административният съд е приел, че жалбата на М. Н. срещу решение № 5403р-17377/10.10.2024 г. на разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе е основателна и е отменил същата, като е изпратил административната преписка за ново разглеждане на административния орган. При решаване на въпроса с разноските съдът е уважил възражението за прекомерност на ответната страна и е присъдил разноски в полза на оспорващия в размер на 500 лв. от 1000 лв. заплатени за адвокатско възнаграждение, съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Намерил е, че делото е разгледано в закрито заседание, без явяване на процесуалния представител и не се отличава с фактическа и правна сложност. С обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът е изложил съображения, че не намира основания да ревизира заключението си, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В допълнение е посочил, че дела с аналогичен предмет със същия жалбоподател, представляван от същия процесуален представител, са били образувани в АС – Русе. Жалбите са сходни по съдържание и доводите в тях са идентични, поради което за процесуалния представител не е съставлявало особена трудност изготвянето на жалбата по настоящото дело. При тези съображения е оставил без уважение искането на оспорващия за изменение на определението в частта за разноските. Определението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че по предходна жалба на М. Н., чрез пълномощника си адвокат В. Велев, срещу мълчалив отказ на разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе да се произнесе по искане на оспорващия за възобновяване на производството по издаване и отмяна на влязла в сила заповед за задържане на лице № 540зз-73/22.03.2024 г., е образувано адм. дело № 862/2024 г. на АС – Русе. Към предмета на делото с определение № 3137 от 04.11.2024 г. по адм. дело № 873/2024 г. на АС - Русе е присъединено оспорването на М. Н. срещу решение № 5403р-17377/10.10.2024 г., издадено от началник група ОИД в ГПУ - Русе, с което административният орган е отказал допускане на възобновяване на производството и отмяна на влязлата в сила заповед за задържане на лице № 540зз-73/22.03.2024 г. С определение № 3435 от 27.11.2024 г. по адм. дело № 862/2024 г. съдът е обявил за нищожно решение № 5403р-17377/10.10.2024 г., издадено от началник група ОИД в ГПУ - Русе поради липса на компетентност и преписката е изпратена на компетентния административен орган - разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе, който е издател на акта, предмет на производството за възобновяване. С определението съдът е присъдил 1010 лв. разноски в полза на жалбоподателя. След връщане на административната преписка на административния орган, с решение № 5403р-17377/10.10.2024 г. на разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе е отказано да се възобнови производството по издаване и отмяна на влязла в сила заповед за задържане на лице № 540зз-73/22.03.2024 г. Производството пред АС – Русе по адм. дело № 16/2025 г. е образувано по жалба на М. Н., чрез пълномощника си адвокат В. Велев, срещу решение № 5403р-17377/10.10.2024 г. на разузнавач в група „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ – Русе, с което е отказано да се възобнови производството по издаване и отмяна на влязла в сила заповед за задържане на лице № 540зз-73/22.03.2024 г. Предвид изложените обстоятелства, при решаване на въпроса относно размера на дължимите разноски във връзка с направеното възражение от ответника за прекомерност, съдът правилно е приел, че са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от оспорващия на пълномощника му. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Съдът правилно е съобразил интересите на страната, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Съдът правилно е приел с оглед данните от приложената административна преписка по делото, че предмет на настоящото производство и на приключилото с определение № 3435 от 27.11.2024 г. административно дело № 862/2024 г. на АС – Русе са произнасянията на административните органи по искането на оспорващия за възобновяване на производството и отмяна на влязлата в сила заповед за задържане. Производството по делото е проведено в закрито заседание, без призоваване и участие на страните. Освен жалбата, с която е сезиран съда, други доказателствени искания не са направени, доказателствата са събрани служебно с изисканото от съда ДП № 4566/2023 г. от Окръжна прокуратура – Русе. Съдът правилно е отчел, че предметът, както в настоящото дело, така и в предходното производство е във връзка с искането за отмяна на влязлата в сила заповед, на основание чл. 99, т. 2 АПК, което почива на едни и същи фактически обстоятелства. При това положение съдът обосновано е приел, че не са налице основания за изменение на определението в частта за присъждане на разноските. Изложените доводи в частната жалба са били наведени и пред решаващия съд, който аргументирано ги е приел за неоснователни. Предвид изложеното, определението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,