Определение № 288 от 16.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4892/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение16.09.2014 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОТКАЗВА на [фирма] е осъдено да ОСВОБОДИ сумата 120 000 лв., внесени като обезпечение чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на решение № 446/12.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 26/2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 293/29.04.2013 г. състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 2482/2013 г. е спрял изпълнението по невлязлото в сила решение № 446/12.03.2013 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 26/2013 г., с което [фирма] е осъдено да заплати по 40 000 лв. на Ф. А., Г.А. А. и С. А. А., на осн. чл. 200 КТ, ведно с лихва върху главниците, считано от 21.05.2008 г. Молителят [фирма] е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 861/30.06.2014 г. състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 4892/2013 г. не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение, като касаторът [фирма] е осъдено още да заплати и съдебноделоводните разноски за касационна инстанция. Постъпила е молба от длъжника и касатор - [фирма] за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Целта на законодателя е да се гарантира по този начин събираемостта на вземането, ако, според окончателния резултат от делото, то се дължи. В обратната хипотеза обаче, когато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение въобще не е било допуснато, и с това е приключена процедурата по чл. 288 ГПК, или е постановено решение от ВКС, с което е потвърден същия резултат, или е оставена без уважение молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение, по което обезпеченото вземане се дължи, внесената сумата следва да се използва за изпълнение на решението. Ето защо, тя не подлежи на връщане на страната, осъдена да я заплати. Няма твърдения, нито доказателства, че задължението – лихви, главници, разноски по делото и изпълнението, са вече платени доброволно, с други парични средства, поради което в случая не е отпаднала необходимостта от задържане на внесеното обезпечение. Мотивиран от горното, съдът