Решение № 5990 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДФ „Земеделие”, чрез гл. юрисконсулт Т. Василева срещу решение № 7525/02.10.2025г. по адм. дело № 1248/2025г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта с която е уважена исковата претенция на ответника - П. Т. Х., с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против ДФ „Земеделие” - гр. София, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 27 462.12 лева. В жалбата се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Бланкетно се сочи и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без конкретни аргументи по това касационно основание. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е извършил погрешен анализ на приложимите за казуса прави норми, което е довело до неправилен съдебен акт, с осъждането на ДФ „Земеделие”. Твърди се, че помощта по схемите за директни плащания е безвъзмездна финансова помощ от ЕС, съответно няма характер на частноправно дължимо парично задължение, по което Фондът да изпада в забава и да дължи законна лихва. Така пропуснатите ползи не били доказани като реално настъпила вреда. Възразява се и срещу началният момент на забава. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и се отхвърлят изцяло предявените искови претенции на П. Х.. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - П. Т. Х., действащ чрез пълномощника си – адв. Б. Караманолов, в писмен отговор оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд-Хасково в осъдителната му част, като предлага да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че от първоинстанционният съд не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по искова претенция на П. Т. Х., с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, в размер на 27 484.82 лева, ведно със законната лихва върху главницата, причинени от отменени след оспорване по съдебен ред Уведомително писмо с изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г. и УП изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадени от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че П. Т. Х. има качеството на земеделски производител. По подадено за кампания 2019г. от ЗП заявление за подпомагане по различни схеми и мерки, сред които и Схема за обвързано подпомагане за плодове, било издадено УП, изх. №02-260-6500/14263 от 04.08.2021г., с което по схема СП (основна) са наложени намаления в размер на 59 957.88 лева и оторизирана сума в размер на 0 лева. Това писмо е отменено с влязъл в сила съдебен акт, а преписката – върната на административния орган за ново произнасяне. С последващо уведомително писмо, изх. №02-260-6500/14263 от 16.08.2023г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФЗ, отново е отказано плащане - оторизирана сума в размер на 0.00 лева. То е отменено след обжалване със съдебно решение №3333 от 13.08.2024г. по адм. дело №953/2023г. по описа на АС-Хасково, оставено в сила с решение №2525 от 12.03.2025г. по адм. дело №10438/2024г., на Върховния административен съд. Дължимата субсидия по Схема за обвързано подпомагане за плодове е изплатена на 16.05.2025 г. При тези данни първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и че съществува причинна връзка между този акт и забавеното плащане. В мотивите на решението първоинстанционният съд е подчертал, че в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение са настъпили от административна дейност, законната лихва по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 от ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава. Приел е още, че забава на длъжника – ДФЗ е налице от 01.07.2020г. съгласно касационната практика, като не изложил други мотиви в тази насока. Предвид обаче на факта, че ищецът претендирал вредите от по-късен момент – 04.08.2021г., е извършил изчисления на дължимата лихва съобразно и датата на изплащане на субсидията и определил, че исковата претенция за неизпълнение на парично задължение - законната лихва по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 27 462.12 лева, при претендиран размер от 27 484.82 лева. С такива мотиви е уважил иска до размер от 27 462.12 лева и го отхвърлил над тази сума до претендираната - 27 484.82 лева. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано от П. Т. Х. и е влязло в сила. Решението в осъдителната му част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице релевираните касационни основания за отмяната му. При подробно и обективно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е издирил и приложил материалния закон, формирайки обосновани решаващи изводи, които се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят. Неоснователни са доводите на касатора, че липсва доказана вреда. Вредата в случая се изразява в пропусната полза – невъзможността ищецът да се ползва своевременно от дължимата сума, като тази вреда се измерва чрез законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Този вид вреда е признат както в съдебната практика, така и в теорията като типична последица от забава при парични задължения. Правилно съдът е приел, че законната лихва има обезщетителен характер и представлява именно мярка за вредите от неизпълнение. Неоснователно е и възражението, че липсва причинна връзка. Забавата в плащането е пряка последица от незаконосъобразния отказ и последвалите действия на административния орган, довели до отлагане на изплащането с години. Без този отказ плащането би било извършено в нормативно определения срок, поради което причинната връзка, която е пряка и непосредствена е налице. Настоящият състав споделя и извода на първоинстанционния съд относно началния момент на забавата. Съгласно приложимата европейска правна уредба плащанията по съответните схеми следва да се извършат до 30 юни на следващата година, поради което правилно е прието, че забава е налице от 01.07.2020 г., но с оглед посочената от ищеца в първоинстанционното производство по-късна дата, това е и началният момент, от който следва да се изчисли забавата. В тази част съдът е направил правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, че обезщетението не може да се търси по реда на ЗОДОВ. При липса на специален ред за присъждане на лихва в административното производство, искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е единственият способ за защита, което е правилно отчетено от първата инстанция. Като е достигнал до извод за частична основателност на иска и е определил размера на обезщетението съобразно действителния период на забава, първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокатско представителство пред касационната инстанция. Същите са реално извършени и заплатени в размер на 3600 лева. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 1840 евро с ДДС и се присъжда съгласно разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК. В тази връзка съдът не намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора, предвид действителния материален интерес по делото и неговата фактическа и правна сложност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: