Определение № 237 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 661/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3616/10.12.2013 г. на [община] чрез пълномощника й юрисконсулт А. Р., против определение № 4848 от 29.11.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 956 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което потвърдено определение № 7433 от 4.10.2013 г. по ч.гр.д. № 1014/2013 г. за обезсилване на Заповед № 3573/7.05.2013 г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, издадена в полза на [община] срещу Л. С. С., както и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 7.05.2013 г., като е прекратено производството по частното гражданско дело. Ответникът по частната жалба Л. С. С. е подала писмен отговор, в който поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, евентуално – че същото е правилно. Частното касационно производство е спряно с определение от 5.03.2014 г. до постановяване на тълкувателно решение то т.д. № 4/2013 г. С т.8 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Предвид изложеното частното касационно производство следва да бъде възобновено, а частна касационна жалба вх. № 3616/10.12.2013 г. на [община] да бъде оставена без разглеждане, като насочена против влязло в сила въззивно определение. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение