Определение № 283 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 872/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. Щ. Щ. АК-Хасково като процесуален пълномощник на М. Боева, Р. Б. и А. М., срещу определение №316 от 03.02.2020 г. по в.гр.д. № 37/20198 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е отхвърлена молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановено по делото решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението, с което е отказано присъждане на адвокатски хонорар, претендиран на основание чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция. По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати в полза на адв.Щ. сумата 3380 лв. – адвокатски хонорар. От страна на ответника по жалбата ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД-София не е постъпил писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение на апелативен съд, при спазване на едноседмичния преклузивен срок и е процесуално допустима. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Апелативен съд – София е приел, че независимо от своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния пълномощник на ищеца и представения списък по чл.80 ГПК, не са налице предпоставките за уважаването му. Съдът е мотивирал това свое становище с това, че пред въззивния съд не е представен договор за правна помощ и съдействие, сключен между адвоката и ищците, за въззивната инстанция, от който да е видно, че последните попадат сред лицата, подлежащи на оказване на безплатна адвокатска помощ, очертани в чл.38, ал.1 ЗАдв. Следователно не са налице предпоставки за възлагане в тежест на ответника отговорността за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Определението е неправилно. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. За присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т.1-3 на чл.38, ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. В случая, в първоинстанционното производство са били представени три договора, сключени между всеки един от тримата ищци и адв.Щ.. Отразеното в тях основание за оказване на безплатна правна защита е чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. – материално затруднено лице. Приложени са съответните декларации за гражданско и материално състояние. В хода на въззивното производство насрещната страна не е въвела възражение за липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е представила доказателства опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., поради което съдът не следва да преценява валидността на сключения между въззиваемия и процесуалния му представител договор за правна защита. В горния смисъл е и константната практика на ВКС по приложение на чл.38, ал.2 ЗАдв., надлежно публикувана в правно- информационните системи. В съответните пълномощни за осъществяване на действия по процесуално представителство на ищците от адв.Щ. изрично е изявена волята на упълномощителите да бъдат представлявани пред съдилищата по заведеното дело до приключването му във всички инстанции, както и правото на преупълномощаване на други адвокати с правата по пълномощните. Именно въз основа на тези пълномощни въззивният съд е приел за редовно извършени действията в производството пред него, от страна на адв. Г., преупълномощена от адв.Щ./л. 62 от преписката по гр.д. №8949/16 на СГС/. Предвид горното, в полза на адвоката-процесуален представител на ищците, въз основа на трите договора, сключени между всеки един от тримата ищци и адв.Щ., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3380 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и общообжалваем интерес от 95 000 лева за оказаната на въззиваемите безплатна правна помощ във въззивното производство, при условията на чл.38 ал.2 ЗАдв във връзка с чл.38 ал.1,т.2 ЗАдв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение