Определение № 328 от 05.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С определение №112 от 04.04.2013г. по в.гр.д.№367/12г. на Бургаския апелативен съд е върната частната касационна жалба на Д. С. К. и П. С. К. срещу определение №46 от 04.02.2013г. по същото дело, с което е потвърдено определение №2507/08.10.12г. по гр.д.№2079/10г. на Бургаския окръжен съд относно дължимата държавна такса. Въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, не е било изпълнено в срок изискването частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат. Действително, към исковата молба е приложено пълномощно за адвокат Т. К. да представлява Д. К. и П. К., което съгласно чл.34, ал.4 ГПК има сила до приключване на делото във всички инстанции. Същевременно с чл.284, ал.2 ГПК е въведено изискване касационната жалба да бъде приподписана от адвокат с изрично пълномощно за приподписването. Посочената правна норма е специална спрямо общата разпоредба на чл.34, ал.4 ГПК. Тя се прилага и за частните касационни жалби. Като не е отстранен в срок този недостатък на жалбата, тя е останала нередовна и следва да бъде върната. Частна жалба срещу това определение е подадена от Д. С. К. и П. С. К., чрез процесуалния им представител адвокат Т. К.. Жалбоподателите поддържат, че частната им касационна жалба срещу въззивното определение е била върната неправилно още преди да започне да тече седемдневният срок за отстраняване на указания от съда недостатък. Отделно от това – съдът неправилно е приложил и текста на чл.284, ал.2 ГПК. Разпоредбата има предвид тясната хипотеза, при която адвокатът представлява страната само за това съдопроизводствено действие и е неприложима в случаите, когато жалбата е подадена от адвокат, упълномощен от страната да я представлява до приключване на делото във всички инстанции. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процусуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на инстанционен контрол преграждащо определение на въззивния съд. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството по делото е образувано по иск на Д. С. К., П. С. К. и Д. П. Д. за обявяване нищожността на договор за учредяване на право на строеж и за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по приращение на спорната сграда в [населено място]. Към исковата молба е приложено пълномощно, с което ищците са възложили на адвокат Т. К. да ги представлява по делото до приключването му във всички инстанции. Във връзка с този иск е постановено определение на първата инстанция, с което е отказано връщане на ищците на надвнесени държавни такси за първоинстанционното производство. Това определение е потвърдено от въззивния съд. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищците Д. К. и П. К., чрез пълномощника им адвокат Т. К.. Тази жалба е била нередовна, но не защото не е била приподписана от адвокат с приложено изрично пълномощно за приподписването, а защото не е била внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. Тази нередовност е била отстранена в срок и затова въззивният съд не е имал основание да връща частната касационна жалба. Изискването на чл.284, ал.2 ГПК се прилага само в случаите, при които частната касационна жалба се подава и е подписана лично от страната по делото. В този случай жалбата следва да бъде приподписана и от адвокат с изрично пълномощно за приподписването. Това изискване не важи в случаите, при които частната касационна жалба се подава от пълномощника на страната, с приложено по делото пълномощно, което важи за всички инстанции. Разпоредбите на чл.34, ал.4 ГПК и чл.284, ал.2 ГПК не се намират в съотношение на обща към специална, а уреждат различни хипотези. В настоящия случай адвокат К. има пълномощно по делото, което важи за всички инстанции, той е подал от името на своите доверители частна касационна жалба срещу въззивното определение и към тази жалба разпоредбата на чл.284, ал.2 ГПК е неприложима. След внасяне на държавната такса по жалбата е отстранена единствената и нередовност, поради което въззивният съд не е имал основание да я връща. Това негово определение е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,