Решение № 4044 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 807/2026 г.

Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95), предвиждащ четиригодишен срок за давност за процедурите, считано от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1,

Регламент № 2988/95 е извършена. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Посочил е, че конкретната нередност е извършена на 19.12.2013 г., т.е. от момента на сключване на договора с изпълнителя на обществената поръчка, а четиригодишният срок от извършване на нередността от 2013 г. е изтекъл на 19.12.2017 г. Дори да се приеме, че давността е прекъсната с получаването на писмо за нередност с изх. № 08-00-3692/07.09.2015 г. и определена финансова корекция от 5% (по нея ВАС се е произнесъл с решение № 14194 /21.11.2017 г. по адм. дело №7807/ 2017 г.), от този момент е започнала да тече нова давност, като към датата на писмо за нередност по настоящата процедура изх. № 1-005-0005-4-404/ 01.12.2023 г. са изминали повече от 8 години и два месеца или двукратният размер на давностния срок, който е предвиден в разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 4 от Регламента. Предвид изложеното, първоинстанционният съд е приел извод за незаконосъобразност на оспореното решение на ръководителя на УО по ОПОС и го е отменил изцяло. Решението е правилно като краен резултат. Правилни са изводите на съда относно компетентността на органа, формата на акта и спазването на процедурата по издаването на акта. Правилно съдът е анализирал твърденията на органа в контекста на нарушенията, квалифицирани като такива към момента на откриване на процедурата по възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки (отм., бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г.), посочени като нередности по Приложение 1а към Наредбата. Относно нарушението по т. 1.1 от акта касационният съд приема за правилни изводите на съда за отсъствие на твърдяното от органа нарушение на 25, ал. 5 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 и 3 ЗОП . Съгласно посочената разпоредба възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Фактическото твърдение на ръководителя на УО е, че има неяснота за периода, относим към въведеното от възложителя изискване за оборот. Видно от документацията на поръчката, част "Минимални изисквания за икономическо и финансово състояние", в т. 33 е въведено изискване " участникът трябва да има общ оборот за последните три години (2009, 2010 и 2011 г.) в размер на не по-малко от 90 000 000 лева и оборот от обекти, подобни/ сходни на обекта на поръчката (строителство и/или рехабилитация на В и К мрежи), за последните три години не по-малко от 45 000 000 лева. Съгласно образец на Приложение № 13 от документацията информацията по чл. 50, ал. 1, т. 3 ЗОП следва да се представи за общия оборот от строителство за последните 3 години и оборота от строителство с предмет, подобен на обекта на поръчката. Твърденията на органа за неяснота на посоченото условие в обявлението и в Приложение 13 не обосновават нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП . Поради това и самият орган не е изложил никакви мотиви защо това условие дава предимство или необосновано ограничават участието на лица и защо не е съобразено с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. Относно нарушенията от т. 1.2 до т. 1.4 касационната инстанция приема изводите на съда за правилни и препраща към мотивите на обжалваното решение в тази част. Действително, възложителят притежава оперативна самостоятелност при определяне изискванията към потенциалните участници в процедурите по възлагане на обществена поръчки. Предвид чл. 25, ал. 5 и 6 ЗОП поставените критерии за подбор трябва да са необходими за установяване възможността на участниците да изпълнят възлаганата дейност, да са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, както и да не ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство или необосновано ограничавайки участието на други стопански субекти в обществените поръчки. Възлагащият орган може да наложи изисквания, които са по-стриктни от минималните изисквания, поставени от националната правна уредба, стига такива изисквания да са необходими, за да се гарантира, че кандидатът или оферентът има възможност да изпълни възлаганата поръчка. В случая предметът, обемът и сложността на обществената поръчка разкриват специфики, които обосновават поставянето на по-стриктни от минималните изисквания на критериите за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори, които единствено придобитото висше образование предоставя. Изискването за притежаване единствено на висше образование, противно на доводите на касатора, дава предполагаема увереност в притежаването на необходимите знания и умения за изпълнението на конкретната поръчка. Възложителят е обезпечил в достатъчна степен способността на участниците да изпълнят проекта, като е поставил като условие за допустимост освен изисквания за професионален опит, така и за образователно-квалификационна степен. Както правилно е приел съдът, той не разполага с правомощия да подменя или тълкува волята на административния орган, изразена с издаденото решение, нито би могъл да поправи допусната от него грешка, ако приеме, че такава е налице. Той може само да провери дали фактическите установявания на органа съответстват на правните му изводи относно приетите констатации. Навсякъде в акта си ръководителят на УО излага мотиви за необходимостта от точност и яснота на заложените от възложителя критерии за подбор, но никъде не е анализирал и мотивирал конкретните си твърдения относно посочените в т.1.2., 1.3 и 1.4 критерии извън общия преглед на националното законодателство. Правилно съдът е е позовал на решението на СЕС от 31 март 2022 година по дело № С-195/21, чл. 58, параграфи 1 и 4 от Директива 2014/24, като в тази насока административният орган не е направил никакъв анализ на предмета на поръчката и съответствието на заложените критерии с него. Относно установеното в т. 1.5 от акта съдът е приел, че възложителят е допуснал посочената от органа нередност по т. 21 от Приложение 1а на Наредбата за извършено нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗОП , но по отношение на него е изтекла погасителната давност за определяне на финансова корекция, поради което актът на органа е незаконосъобразен и в тази му част. Касационният съдебен състав приема този извод за неправилен. Според разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗОП възложителят е длъжен да сключи договор, който съответства на приложения в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на участника, въз основа на които е определен за изпълнител. По делото е безспорно, че в обявлението и в документацията за обществената поръчка възложителят е предвидил процент за задържане до 20% и лимит на задържаните пари до 20% от приетата от възложителя цена на договора, а в образеца на Приложение 1 към договорното споразумение е посочено, че процентът за задържане и лимитът на задържаните пари е до 10% от приетата от възложителя цена на договора. С дадено от възложителя разяснение относно процента на задържаните пари, на всички места, включително в Приложение № 1, следва да се чете "процент на задържане до 20% и лимит на задържаните пари до 20% от приетата от възложителя цена на договора". Разясненията на възложителя и отговорите на въпросите, поставени от участниците, са въведени като приоритетни документи под буква "f" от т. 1. 5 от Специфичните условия на договора. С избрания изпълнител е сключен договор, като в Приложение № 1 към него процентът на задържане е до 10% и лимитът на задържаните пари е до 10% от приетата от възложителя цена на договора. Поради това органът е приел, че сключеният от възложителя договор не съответства на проекта на договор, така както същият е утвърден от него. Според касацинония състав образецът на Приложение № 1 към договорното споразумение е част от одобрената документация на проведената поръчка. Действително, разясненията също стават част от условията на поръчката. Видно от доказателствата по административната преписка, Приложение 1 като бланка е с одобрено съдържание, вкл. и посочените 10%, и е част от документацията на възложителя. Именно този документ е приложен към договора с избрания изпълнител, попълнен от него. В същото време, фиксираният в Приложение 1 процент е променен с дадените от възложителя разяснения и именно уточнението автоматично става част от условията при сключване на договора за изпълнение по силата на императивната норма на чл. 41, ал. 2 ЗОП (отм). За съда е от определящо значение обстоятелството, че Приложение 1 e част от одобрената документация, изготвя се и се предлага само и единствено от страна на възложителя, а участниците безусловно ги приемат - в случая всички изисквания и условия на възложителя са приети изцяло от избрания изпълнител в процедурата, включително и в частта на дадените разяснения, които още на етап провеждане на процедурата са огласени и се отнасят до всички участници, поради което не е налице твърдяното от органа нарушение. Административният орган се е ограничил с формална проверка, без да анализира цялата документация по сключения договор. Твърдяната нередност по т. 21 от Приложение 1а на Наредбата не е допусната, защото при сключване на договора не е допуснато изменение на елементите на договора, посочени в документацията на поръчката, още повече да е съществено. Във връзка с направено възражение за изтекла погасителна давност за установяване на нередност и налагане на финасова корекция първоинстанционният съд е изследвал това обстоятелство само по отношение на едно от твърдените нарушения, посочено като нередност. С оспорения акт е определена една финсовата корекция, като е неотносим броят на установените с акта нередности по отношение изследване на въпроса за изтеклата погасителна давност. Финансовата корекция е определена при условието на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕФСУ за няколко нередности, което означава, че възражението за изтекла погасителна давност е относимо към изпълнението на проверяваната обществена поръчка вцялост. По същество касационният състав приема възражението за неоснователно, а изводите на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност - за неправилни. Регламент № 2988/95 съдържа общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, където "нередност" е всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход съгласно чл. 1, § 1 и § 2 от същия. В Регламента е предвидено единно правило по отношение на давността за процедурите, включително и за администриране на нередности. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от същия Регламент въвежда общо правило за давност (минимален срок), приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки четиригодишен срок на погасителна давност за процедурите по установяване на нередности, който започва от момента на извършване на нередността по смисъла на член 1, § 1, освен когато в секторните правила е регламентиран по-кратък срок, но не по-малко от три години. Съгласно чл. 3, § 2 от Регламент № 2988/95 държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от предвидения в цитирания регламент. Съгласно решение по дело С-465/10 от 21.12.2011 г. на СЕС смисълът от уеднаквяването на уредбата е не само да има минимален срок, който да се прилага във всички държави членки, но и да демонстрира изрично отказа на общностния законодател да събира суми след изтичането на определения времеви период. СЕС е посочил в решението, че в случай на "продължаваща или повторно извършена нередност" давностният срок започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Когато бенефициерът в качеството си на възлагащ орган не е спазил правилата за възлагане, е налице хипотеза на "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95. В конкретния случай установената от органа нередност засяга възлагателния процес и е "продължаваща" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. първо от Регламента, която се преустановява едва с приключването на изпълнението по сключения договор с избрания изпълнител. Видно е от данните по делото, че договорът с изпълнителя е сключен на 19.12.2013 г. със срок за изпълнение м. юли 2015 г. Обектът е приет през 2019 година. С писмо от 12.01.2022 г. общината е уведомена за нови констатаци при извършена проверка на същата обществена поръчка и производството по определяне на финансова корекция за приетите от органа нарушения не е приключило, предвид съдебното обжалване, по което е образувано настоящото производство. Тези факти водят до извод, че давностният срок е прекъснат и не е изтекъл към момента на постановяване на оспорения административен акт. Към датата на издаване на административиня акт не е приключила оперативната програма, а предвид представените пред касационната инстанция писмени доказателства, изпълнението на административиня договор е приключило на 08.01.2026 г. Предвид изложеното, като е обосновал извод за незаконосъобразност оспорения административен акт на ръководителя на УО на ОПОС 2014-2020 и го е отменил, Административният съд - Враца е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото своевременно направеното от ответника искане за разноски е основателно. То е доказано и по размер предвид представените писмени доказателства: договор за процесуално представителство и защита, заверено копие от платежно нареждане и фактура (л. 53 - 57) Доказаният размер на съдебните разноски за адвокатска защита е 153 600 евро. В подадената от касатора по делото и докладвана в съдебно заседание писмена молба ръководителят на УО е направил възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Възражението е основателно. Размерът на претендираното от Община Враца адвокатсто възнаграждение е изчислено в евро - 153 600. Размерът при съобразяване с чл. 7, ал. 2, т. 7, вр. чл. 8, ал. 1 Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа при материален интерес по спора от 4 295 061, 21 евро, равностойността на 8 400 409, 57 лв., възлиза на 77 029, 26 евро. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед тълкуването на СЕС по дело С-438/22 г. съответствието с изискванията на чл. 36 ЗАдв. изисква съобразяване с вида на правния спор, обема на извършената юридическа работа и фактическата сложност на делото. Делото е с фактическа и правна сложност. Конкретният правен спор касае пет посочени от органа нередности при проверка на проведена открита процедура по ЗОП. В тази насока има формирана и съдебна практика, но тя не е стабилна. Конкретно проучване и анализ изисква възражението за изтекла погасителна давност. Пълномощникът на Община Враца е проявил процесуална активност по делото, представил доказателства, издирил приложимите правни норми и изложил подробни писмени становища. Поради това, при съобразяване със защитимия материален интерес по делото, процесуалната активност на страната и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано поради превалутиране в евро на защитимия материален интерес, в размер на 77 029, 26 евро. Воден от горното, Върховният административен съд