Определение № 9266 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8446/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Артекс България" ЕООД, ЕИК 108028586, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул. „България“ № 2БА, представлявано от управителя М. К., чрез пълномощника адв. Х. Кавракиров, против определение № 1063/21.05.2026 г. по адм. дело № 142/2026 г. на Административен съд – Кърджали, с което е оставено без разглеждане искането на „Артекс - България“ ЕООД за възобновяване на административнонаказателно производство, приключило с издаването на Наказателно постановление №09-2400016/12.02.2024 г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда", гр. Кърджали и е прекратено производството по делото. Ответникът по частната жалба - директор на Дирекция "Инспекция по труда" – Кърджали не изразява становище по същата. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по реда на чл. 70 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по който ред административните съдилища действат като единствено компетентна съдебна инстанция в производството по извънреден контрол върху влезлите в сила наказателни постановления, електронни фишове, решения и определения, постановявани от съдилищата по реда на ЗАНН. С обжалваното определение съдът е приел, че Наказателно постановление №09-2400016/12.02.2024 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Кърджали е влязло в сила на 26.03.2024 г., като от тази дата започнал да тече 6-месечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗАНН за подаване на искане за възобновяване на административнонаказателното производство, приключило с издаване на това НП. Този срок е изтекъл на 26.09.2024 г., поради което подаденото на 10.03.2026 г. искане за възобновяване е недопустимо и съдът го е оставил без разглеждане, като е прекратил образуваното съдебно производство. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съгласно действащата редакция на чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава Дванадесета от АПК. Константната съдебна практика на ВАС приема, че специалният ред, предвиден за възобновяване на административно-наказателните производства, изключва възможността за отмяна на влезлите в сила решения и определения на съда, по реда визиран в АПК. В производството по възобновяване, за неуредените въпроси в ЗАНН се прилага НПК, а не АПК. От това следва, че производството по възобновяване на влезлите в сила съдебни актове, с които са потвърдени наказателни постановления, респективно относно влезли в сила актовете по чл. 58д ЗАНН, е специално уредено в ЗАНН, който изключва субсидиарно прилагане на АПК, а когато въпросите не са уредени в ЗАНН, приложимият закон е НПК. (Определение № 4907 от 7.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2026 г., 5-членен с-в). Идентични следва да са и изводите относно актове на съда по чл. 73 от ЗАНН с които се приема, че подаденото искане за възобновяване на административнонаказателното производство е недопустимо. Съгласно чл. 73 от ЗАНН, единствено компетентна да разгледа искане за възобновяване юрисдикция е административният съд в района на органа, постановил акта по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, който правораздава в състав от трима съдии. В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (в редакцията преди изменението ѝ в ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съответно понастоящем уредено в чл. 63в от ЗАНН, към глава Дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. Производствата по съдебен контрол на актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд (действащ като първа съдебна инстанция) и административния съд (съответно като контролно-отменителна-касационна инстанция). Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава Дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл. 73, във вр. с чл. 71, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 7 от ЗАНН в производство по искане за възобновяване и което искане е оставено без разглеждане като недопустимо, подлежи на обжалване пред ВАС. Съдът намира, че в случая приложение не може да намери и чл. 132, ал. 2, т. 6 от АПК. На първо място, това е така заради характера на производствата – макар и да се приема в теорията и съдебната практика, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, както и възобновяването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 70, ал. 1 вр. чл. 73 от ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване на съдебното производство в предвидените от закона случаи. На следващо място, това е така заради липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК норма в специалния закон. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК. Препращането с чл. 63в от ЗАНН е ограничено единствено до решението на районния съд, с което са упражнени правомощията му по чл. 63, ал. 2 от ЗАНН. (Определение № 12765 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2023 г., VI о., Определение № 5211 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2024 г., VI о.). Обжалването на определението на Административен съд - Кърджали е недопустимо, дори и когато на основание чл. 84 от ЗАНН се приложат разпоредбите на НПК. Съгласно чл. 426 от НПК доколкото в Глава тридесет и трета "Възобновяване на наказателни дела" няма особени правила, прилагат се правилата за касационното производство. В разпоредбата на чл. 346 от НПК са посочени актовете които подлежат на касационен контрол, но сред тях не са актове на касационната инстанция, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство. Такъв контрол е предвиден само за актове на въззивната инстанция. Доколкото съдът по чл. 73 от ЗАНН е касационна инстанция в административно-наказателното производство, то неговите актове не подлежат на последващ съдебен контрол. От гореизложеното следва, че актовете на административния съд в производството по Раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" от ЗАНН са окончателни и не подлежат на съдебен контрол. В този смисъл независимо от посоченото в обжалваното определение, същото не подлежи на обжалване пред ВАС. По изложените съображения, подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – да бъде прекратено. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение