Определение № 1844 от 26.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 316/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт К. И., срещу определение № 563/01.09.2022 г. по в. гр. д. № 20213001000668 по описа за 2021 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 200 от 22.06.2022 г., в частта за разноските. В частната жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че с въззивното решение съдът неправилно е определил на процесуалния представител на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер, по-висок от минималния по Наредба № 1/2004 г. с оглед правната и фактическа сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство и изхода на спора пред въззивната инстанция като същевременно е приел, че възнаграждение за процесуално представителство на пълномощника на ответното дружество се дължи в минимален размер. Ответникът по частната жалба К. И. К., представляван от законния си представител И. С. И., чрез процесуалния представител адвокат Р. М. САК, оспорва жалбата като неоснователна в представения писмен отговор и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 668/2021 г. е образувано пред Варненския апелативен съд по повод въззивна жалба на Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 260025/26.02.2021 г. по т. д. № 260/2019 г. на Добричкия окръжен съд, в частта, с която дружеството - застраховател е осъдено да заплати на основание чл. 432 КЗ на К. И. К. обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на сестра му Б. Д. И., починала при ПТП на 03.11.2018 г., за разликата над 2500 лв. до присъдената сума от 21 000 лв., и по насрещна въззивна жалба на К. И. К. срещу частта от решението, с която искът по чл. 432 КЗ е отхвърлен за разликата над 21 000 лв. до 50 000 лв. В производството пред въззивната инстанция ищецът К. И. К. е представляван от процесуален представител с уговорено адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. С решение № 200 от 22.06.2022 г. Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части и е осъдил Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в размер на 1716 лв. с ДДС, съответно е осъдил К. И. К. да заплати на дружеството 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответното дружество е сезирало въззивния съд с молба за изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил молбата без уважение с мотиви, че при безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения минимален такъв в Наредба № 1/2004 г., съобразно фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на адвоката, който размер е гарантиран, но той не е задължителен. Приел е, че в конкретния случай с оглед обема на осъщественото процесуално представителство и най-вече предвид изхода на спора пред въззивната инстанция по жалбата на застрахователя, размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи малко по-висок от минималния. По отношение на юрисконсултското възнаграждение е приел, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, във въззивната инстанция не са събирани нови доказателства, делото е решено в едно съдебно заседание, в което представител на застрахователното дружество не се е явил и не е представена писмена защита, поради което определеното възнаграждение от 100 лв. се явява справедливо и законосъобразно и не следва да бъде увеличавано. Частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК в частта относно възнаграждението по чл. 38 ЗА, е основателна. Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от страните има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./ В този смисъл са определение № 489 от 22.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 784/2023 г., III г. о., определение № 60375 от 29.10.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2245/2021 г., III г. о., определение № 60334 от 20.09.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1827/2021 г., II т. о., определение № 293 от 15.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4975/2021 г., IV г. о., определение № 74 от 26.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 600/2022 г., I г. о., определение № 360 от 12.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1320/2022 г., I т. о., определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2020 г., III г. о., определение № 336 от 7.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 638/2012 г., II т. о., определение № 797 от 14.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5048/2015 г., IV г. о., определение № 318 от 11.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1092/2018 г., I т. о., определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2020 г., III г. о. и др. Производството пред Варненския апелативен съд е приключило с потвърждаване на първоинстанционното решение както в обжалваната от ответника осъдителна част, така и в частта за отхвърляне на иска, предмет на обжалване с насрещната въззивна жалба на ищеца. Поради неоснователността на подадената от ищеца въззивна жалба /с обжалваем интерес от 29 000 лв./ адвокатското възнаграждение се дължи само за осъществената защита и процесуално представителство по въззивната жалба на ответника с обжалваем интерес 18 500 лв. Изчислено според правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., в действалата редакция, минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗА възлиза на 1 302 лв. с ДДС, поради присъдения размер се явява прекомерен с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а молбата по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за възнаграждението по чл. 38 ЗА е основателна. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта относно възнаграждението по чл. 38 ЗА като на основание чл. 248 ГПК въззивното решение следва да бъде изменено с осъждане на Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за производството пред въззивната инстанция в размер на 1 302 лв. с ДДС /вместо присъдените с решението 1716 лв. с ДДС/. Въззивното решение не следва да бъде изменяно в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени на ответника Застрахователно Акционерно Дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място], които са присъдени в предвидения по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ минимален размер. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение,