Решение № 7806 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 241/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Н. Ш. от гр. София, чрез адвокат Арнаудов, против решение № 36810 от 07.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3782/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта с която е отхвърлен предявения иск от В. Ш. срещу „Втора МБАЛ София“ ЕАД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от отменено като незаконосъобразно ЕР на ТЕЛК № 3390 от заседание. 164/02.10.2020 г. на ТЕЛК при „Втора МБАЛ София“ ЕАД за разликата от 4000 лева до размера от 8000 лева, и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на мораторна лихва върху тази разлика на претендираното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.04.2022 г. до 13.12.2023 г. С доводи за неговата неправилност като постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – „Втора МБАЛ София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Тодоров, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение в обжалваната му част. Не претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационнната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна за която съдебният акт в обжалваните му части е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения от В. Н. Ш. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против „Втора МБАЛ София“ ЕАД, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лева, причинени от отменено като незаконосъобразно Експертно решение № 3390 от зас. 164/02.10.2020 г. на ТЕЛК при „Втора МБАЛ София“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и мораторна лихва в размер на 754,99 лева. Искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева, както и за разликата над уважения размер на претендираната мораторна лихва. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Налице е отменен акт по предвидения в закона ред акт, а от събраните по делото доказателства се установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, тревожност, емоционално напрежение, социално отдръпване и адаптационни затруднения. Прието е, че тези вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с неправилно посочената в отмененото експертно решение диагноза. Съдът е отхвърлил претенцията в останалата част, тъй като не е доказано твърдяното причиняване на двигателни смущения, нито причинна връзка между процесното експертно решение и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че неправилното възприетата в отмененото експертно решение на диагноза е довело до негативни емоционални преживявания, тревожност, напрежение, социално отдръпване и душевно страдание. Тези обстоятелства се установяват както от събраните свидетелски показания, така и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което съдът правилно е кредитирал като компетентно, обосновано и съответстващо на останалите доказателства по делото, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Правилен е и изводът на съда, че не всички твърдени от ищеца неблагоприятни последици подлежат на обезщетяване в настоящото производство. Отмяната на административния акт сама по себе си не води до презумпция, че всички сочени вреди са настъпили именно от него. На обезщетяване подлежат само онези неимуществени вреди, които са доказани по вид, интензитет и продължителност и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото ЕР. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е определил кои твърдени в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът за неимуществени вреди са доказани и подлежат на обезщетяване. На обезщетяване подлежат само онези вреди, които са доказани по вид, интензитет и продължителност и се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. В случая не е доказано твърдяното влошаване на общото здравословно състояние на ищеца, включително двигателни проблеми или проблеми на храносмилателния тракт, да е пряка последица от отмененото експертно решение. Правилно е отчетено от съда, че ищецът е имал предходно установено психично заболяване и е провеждал лечение. Поради това не всяка проява на неговото състояние може да бъде отнесена към отменения акт. Подлежат на обезщетяване само допълнително настъпилите негативни преживявания, свързани с неправилното посочване на по-тежката диагноза. Не е установена и причинна връзка между отмененото експертно решение и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. От доказателствата се установява, че прекратяването е свързано с отказ за работа в стратегически зони на стратегически обект, като съответната административна преписка се основава на документи, предхождащи издаването му. Ето защо твърденията за отнет допуск и последвало уволнение не могат да обосноват присъждане на обезщетение в по-висок размер. При определяне на обезщетението първоинстанционният съд правилно е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. От значение са както характерът на неправилно посочената диагноза, установеният интензитет на преживените страдания от нея, така и предходното здравословно състояние на ищеца, както и изключително ограниченият във времето период на пряко въздействие на отмененото решение. Последното обстоятелство не изключва наличието на вреди, но има значение при определяне на техния размер. Ето защо настоящата инстанция намира, че правилно е определен с обжалваното решение размерът на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. С оглед установените по делото факти и обстоятелства относно естеството и характера на негативните преживявания, периодът им на въздействие и възприемането им от ищеца, съдът намира, че присъденото обезщетение отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При така изложените съображения решението в обжалваните части, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение.