Определение № 37 от 27.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2704/2015 г.

Производството е образувано по искова молба на [община], представлявана от кмета Л. П., чрез процесуален представител адв. И. С. срещу [фирма], [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение от 13.11.2014 г. по в. а. дело № 111/2014 г. на Международен арбитражен съд при Сдружение „Алианс за правно взаимодействие”, [населено място]. С молба вх. № 776/22.01.2016г. ищецът е направил искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира молбата за процесуално допустима и основателна, предвид следното: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 30 019,60 лв., представляваща неустойка за просрочие на дължими суми по Споразумение № 70-00-761/13.09.2013г. и сумата 4 550,35 лв. – направени по арбитражното дело разноски. Молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение е подадена от легитимирана да предяви иска по чл. 47 ЗМТА страна в арбитражното производство, исковата молба и молбата за спиране са подадени от упълномощен процесуален представител, видно от представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Приложено е платежно нареждане за внесено обезпечение в размер 34 569,95 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 22.01.2016г., удостоверено на 25.01.2016г. от гл. специалист – счетоводител на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките по чл. 48, ал. 2 ЗМТА за спиране на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, до постановяване на решение по чл. 47 ЗМТА. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение