Определение № 247 от 02.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 77/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. И. Д. от[населено място] срещу постановеното от Великотърновски апелативен съд определение № 83 от 09.12.2010 г. за спиране на производството по в. т. д. № 83/2010 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно с твърдението, че не са налице предпоставките за спиране на производството по делото на посоченото основание. Излага подробни съображения срещу извода на въззивния съд за обусловеност на настоящия спор от решаването на в. т. д. № 72/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, имащо за предмет иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество [фирма],[населено място] от 20.10.2009 г. за изключването му като съдружник. Според частния жалбоподатеал, изключването му като съдружник е факт, настъпил след предявяването на иска за прекратяване на дружеството по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ, поради което за изхода на същия е без значение дали искът за отмяна на изключването му ще бъде уважен или не. Ответникът по частната жалба – [фирма],[населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да постанови спиране на производството по в т. д. № 83/2010г., образувано по иск на Д. И. Д. с правно основание чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество [фирма],[населено място], въззивният съд е взел предвид наличието на друго висящо дело между същите страни – в. т. д. № 72/2010 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, чийто предмет е отмяна решението на Общото събрание от 20.10.2009 г. за изключването на ищеца като съдружник от това дружество. Застъпено е становището, че решението по иска по чл. 74 ТЗ е от значение за правилното решаване на спора по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество. Определението е правилно. Предвидената в чл. 155, т. 1 ТЗ възможност за прекратяване на дружеството по исков ред чрез предявяване на конститутивен иск е предоставена на точно определени лица – съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от дяловете от капитала. Следователно, притежаването от ищеца на качеството “съдружник” е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. Поради това, посоченото качество трябва да е налице във всеки един момент от производството по делото и изгубването му има за последица съответно отпадане на правния интерес от иска за прекратяване на търговското дружество и недопустимост на същия. Възприемането на обратното становище би довело до правно неприемлив резултат – дружеството да бъде прекратено по искане на лице, което към момента на прекратяването му /влизане на решението по чл. 155, т. 1 ТЗ в сила/ вече не е съдружник и поради това не разполага с никакви права по отношение на дружеството, в т. ч. и да предприема действия за преустановяване съществуването на дружеството като правен субект. С оглед на това, следва да се приеме, че е налице връзка между заведените от съдружника Д. И. Д. две дела и по-конкретно – че изходът на спора по по-късно предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на изключването му като съдружник е обуславящ изхода на делото по предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество, тъй като е от значение за активната процесуалноправна легитимация по този иск. Ето защо, правилно въззивният съд е приел, че са осъществени предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е постановил спиране на образуваното пред него производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение