Определение № 6146 от 20.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4217/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища за разпределяне на средствата от годишната субсидия за читалищна дейност за 2023 г., чрез юрк. към Община Плевен К. Цветков, против определение № 1051/18.03.2024 г., постановено по адм. дело № 840/2023 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е оставено без уважение искането ѝ за изменение на решение № 813/27.02.2024 г., постановено по делото, в частта относно присъдените в полза на адв. Величкова разноски. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се посочва, че страната, представлявана от адв. Величкова – НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен, е била заинтересована страна по делото, поради и което разноски не ѝ се следват. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и изменение на решение № 813/27.02.2024 г., постановено по делото, като в полза на адв. Величкова не се присъдят разноски. Ответната страна – адвокат В. Величкова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АССГ по същество се е развило по жалба на Комисията по чл. 23 от ЗНЧ. С решение № 813/27.02.2024 г., постановено по адм. дело № 840/2023 г. съдът е отменил Решение по Протокол № 4 от 27.09.2023 г. на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища за разпределение на държавната субсидия за читалищата на територията на Община Плевен за 2023г. и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. Присъдени са както адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Маджарова, представляваща жалбоподателя НЧ „Цветан Спасов 1959“ – Плевен, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат В. Величкова, представляваща заинтересованата страна НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен. В срока за обжалване на решението, Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища подала касационна жалба, с която оспорила решението само в частта за разноските, поради което съдът приел, че се касае за молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С оспореното в настоящото производство определение АС Плевен оставил без уважение искането на Комисията, като приел, че обстоятелството че НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен е заинтересована страна не е пречка за присъждане на обезщетение в полза на процесуалния им представител, защото страната е участвала в производството на страната на жалбоподателя, като е изразила, поддържала и защитавала становище за незаконосъобразност на решението на Комисията по чл. 23 ЗНЧ чрез адвокат В. Величкова. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Следователно, няма значение дали се касае за жалбоподател, ответник или заинтересована страна по делото, има значение само това дали страната е била процесуално активна и дали е надлежно представлявана от адвокат. В процесния случай е безспорно доказано, че НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен се е представлявало от адвокат В. Величкова, която е изразила становище за незаконосъобразност на решението на Комисията. Също така, видно от протоколите от проведените открити съдебни заседания по адм. дело № 840/2023 г. от 29.11.2023 г. и 24.01.2024 г. адвокат В. Величкова е присъствала и е представлявала НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен. Видно от материалите по делото, адвокат В. Величкова е представлявала НЧ „Ракитин 1969“ – Плевен при условията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – т.е. безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, като правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Следователно, надлежно конституирана страна в процеса е била представлявана от надлежно упълномощен адвокат и този адвокат е бил процесуално активен - адв. В. Величкова е изразила становище относно оспорения акт и е представлявала страната в проведените открити съдебни заседания. Адвокатската защита е възмездна и разноските във връзка с нея подлежат на възстановяване от страната, която е загубила спора пред съда. Разпоредбата на чл. 78, ал.10 ГПК не намира субсидиарно приложение, тъй като заинтересованите страни в съдебното производство по административни дела имат качеството на главни страни. Като е оставил без уважение искането на Комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища за разпределяне на средствата от годишната субсидия за читалищна дейност за 2023 г. за изменение на решение № 813/27.02.2024 г., постановено по делото, в частта относно присъдените в полза на адвокат В. Величкова разноски при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 400 лева, Административен съд – Плевен е постановил правилно определение, който следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на адвокат В. Величкова за присъждане на разноски за настоящата инстанция. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Производството по чл. 248 ГПК се провежда след като делото е приключило в съответната инстанция и по него не се присъждат допълнително разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,