Определение № 4604 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2952/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж. К. С., чрез адв. Ч. - Калайджиева като процесуален представител, срещу решение № 25 от 05.01.2026 г., постановено по адм. дело № 5315/2025 г. по описа на Върховния административен съд, с характер на определение в частта, в която касационната му жалба против решение № 7654 от 06.03.2025 г. по адм. дело №5873/2024 г. на Административен съд – София град е оставена без разглеждане и производството по нея е прекратено. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, като счита за незаконосъобразни дадените от първоинстанционния съд указания до административния орган при връщане на преписката за ново произнасяне по прилагането на чл. 94 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) относно началния момент за отпускане на пенсията от датата на подаване на заявлението му, а не от придобиване на правото, което обуславя правния му интерес от обжалване на първоинстанционното решение относно неговите мотиви. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответникът - директорът на ТП на НОИ – София град не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт в обжалваната част от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 25 от 05.01.2026 г. по адм. дело № 5315/2025 г. в обжалваната част Върховният административен съд, шесто отделение оставя без разглеждане касационната жалба на Ж. К. С. против решение № 7654 от 06.03.2025 г. по адм. дело №5873/2024 г. на Административен съд – София град и прекратява производството по нея. Приема за установено, че постановеният съдебен акт е изцяло в полза на касатора, т. е. за него решението е благоприятно, поради което той няма правен интерес от неговата отмяна. Посочва, че с касационната жалба се изразява несъгласие с част от мотивите на първоинстанционния съд, с които е прието, че директорът на ТП на НОИ – София град правилно е приложил нормата на чл. 94 КСО. Като се позовава на т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, приема, че по отношение на съдържащите се в мотивите констатации относно юридическите и доказателствените факти не се формира сила на пресъдено нещо, с оглед на което те не могат да бъдат и предмет на отделно оспорване от решението, което е изцяло положително за С.. По тези съображения е обоснован извод за недопустимост на касационната жалба. Решението с характер на определение в обжалваната му част е правилно. С решение № 7654 от 06.03.2025 г. по адм. дело №5873/2024 г. на Административен съд – София град е отменено решение № 2153-21-66/28.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София град, подлежащо на пряк съдебен контрол по чл.118, ал.1 КСО и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление съгласно дадените задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. Жалбоподател по това дело е Ж. К. С. и с така постановения съдебен акт желаният от него правен резултат е постигнат, тъй като оспореният акт, ведно с потвърденото разпореждане, е отменен. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Това условие не е налице за жалбоподателя, което обуславя недопустимост на касационната му жалба като насочена срещу съдебно решение с благоприятен за него ефект. Изпращането на преписката на административния орган за ново произнасяне е законна последица от отмяната на акта в хипотезата на чл. 173, ал. 2 предл. второ АПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на компетентния административен орган със задължителни указания по прилагане и тълкуване на закона. Според изричната воля на жалбоподателя С., изразена в подадената от тази страна касационна жалба, решението в посочените диспозитивни части не се обжалва, а се оспорва единствено по отношение на неговите мотиви относно съдържанието на задължителните за органа указания, касаещи приложението на чл. 94 КСО. Правилно касационната инстанция приема, че решението е благоприятно за С., тъй като приключва с позитивен за оспорващия резултат. Ето защо за него липсва правен интерес от обжалване на този съдебен акт. Мотивите на съдебното решение са неделими от неговия диспозитив, поради което не подлежат на самостоятелно обжалване. Разпоредбата на чл. 215, т. 4 от АПК предвижда жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното касационно производство да се прекрати, когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Като достига до извод за недопустимост на подадената от С. касационна жалба и прекратява производството по отношение на нея, тричленният състав постановява законосъобразно решение с характер на определение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Отделно от това по касационната жалба на административния орган е постановен краен съдебен акт, с който решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо него е постановено друго, с което подадената от С. жалба е отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,