Определение № 1987 от 15.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 998/2024 г.

Производството е по чл. 16 от ГПК. Образувано е по молба на „Гранд къмпани“ЕООД за определяне на подведомственост. В молбата се твърди, че с решение от 12.04.2024 г. по в.а.д.№ 4/2023 г. Софийският арбитражен съд при Международната асоциация за правосъдие и арбитраж е осъдил Л. В. Р. да заплати на „Гранд къмпани“ЕООД сумата от 750 000 лв., представляваща незаплатена от ответника цена на лек автомобил, за която е била издадена фактура №[ЕИК]/08.02.2022 г., дължима по сключен между страните договор за покупко-продажба от 8.02.2022 г., в клаузата на чл. 4.2 от който е уговорена компетентност на арбитражния съд по всички спорове, свързани с него. Изложено е, че с определение № 5227/8.04.2024 г., пост. по гр.д.№ 4084/2023 г. Софийският градски съд е допуснал обезпечение на предявените от „Гранд къмпани“ЕООД по арбитражното дело искове за главницата от 750 000 лв. и за мораторната лихва върху нея от 143 701.25 лв., претендирана за периода от 12.02.2022 г. до 30.10.2023 г. Твърди се, че с разпореждане № 3525/22.04.2024 г., по ч.т.д. № 825/2024 г., Софийският градски съд, VІ т.о., 21 състав е отхвърлил молбата на „Гранд къмпани“ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила арбитражно решение, като е приел, че ответникът е потребител. Молителят оспорва това качество на купувача по договора за покупко-продажба на автомобила, като с позоваване на практиката на СЕС по приложение на разпоредбата на чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО, транспонирана в § 13, т. 1 от доп. разп. на ЗЗП, навежда довод, че качеството „потребител“ трябва да се преценява във всеки отделен случай, в зависимост от конкретния договор, като се имат предвид естеството и целта на договора и обстоятелството, че Директивата има за цел да защити потребителите, като икономически по-слабата в правоотношението страна. Сочи, че ответникът е едноличен собственик на капитала на три дружества, а чрез едно от тях- на четвърто такова, както и че е съдружник в ООД, чиито основен предмет на дейност е покупко-продажбата на леки и лекотоварни автомобили, указание за което се съдържа и във фирмените им наименования. Поддържа, че макар и да е сключил процесния договор за покупко-продажба като физическо лице, той е действал в рамките на своята търговска и професионална дейност и за цели, които попадат в рамките на упражняваните от него дейности на управител и едноличен собственик на капитала на търговките дружества, и които са изцяло свързани с търговската дейност на тези дружества. Формулирано е искане Върховният касационен съд да определи на кой съд е подведомствен спорът, респ. кой следва да го разгледа. Върховният касационен съд, състав на Т. К., І т.о., като обсъди доводите на молителя, във връзка с представените доказателства, намира следното: Нормата на чл. 16 от ГПК регламентира хипотеза, при която ищецът може пряко да повдигне пред Върховния касационен съд спор за подведомственост, при наличието на отрицателна предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно, а именно съдилищата и другите учреждения да са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В случая съгласно изложените в молбата обстоятелства, с определението си по чл. 51, ал. 1 от ЗМТА, препис от което не е представен по делото, Софийският градски съд е отхвърлил молбата на „Гранд къмпани“ЕООД за издаване на изпълнителен лист въз основа на постановеното арбитражно решение, по съображения, че сключвайки договора като физическо лице, ответникът има качеството на потребител, по смисъла на § 13, т. 1 от доп. разп. на ЗЗП. Т. е. по същество твърдението на молителя е в смисъл, че за да отхвърли молбата му за издаване на изпълнителен лист съдът инцидентно се е произнесъл по действителността на арбитражната клауза, съдържаща се в договора за покупко-продажба и като е приел неарбитрируемост на спора за изпълнението му, поради качеството на купувача-ответник по исковете, а оттам и нейната нищожност (чл. 19, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 3, ал. 4 от ЗЗП) е направил извод за недействителност на самото арбитражно решение като негодно да послужи като основание за издаване на изпълнителен лист. Според твърдението на молителя, съдът се е произнесъл по съществото на молбата, отхвърляйки я като неоснователна, а не се е десезирал с разглеждането щ, като подведомствена на друг орган, респ. не е оставил същата без разглеждане. Производството по чл. 16 от ГПК цели разрешаването на спора за подведомственост на спора между съдилищата и другите сезирани с разглеждането му органи, когато те отричат своята компетентност да се произнесат по него, а не обвързването им с произнасяне по преюдициален въпрос, обуславящ изхода на спора, респ. благоприятно за молителя произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист. В обобщение: в случая не е налице спор за подведомственост, доколкото съобразно своята компетентност по чл. 51, ал. 1 от ГПК, съдът се е произнесъл по съществото на молбата за издаване на изпълнителен лист, като с разпореждането си я е оставил без уважение като неоснователна, по съображения за нищожност на арбитражното решение. Доводите за арбитрируемост на спора за реално изпълнение на договора за покупко-продажба, а оттам – и за действителност на уговорената арбитражна клауза и на постановеното арбитражно решение молителят е следвало да релевира в производство по обжалване на разпореждането на Софийския градски съд по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК, а не по този на чл. 16 от ГПК. По изложените съображения, молбата следва да бъде оставена без уважение. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,