Определение от 23.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7398/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национален осигурителен институт -София срещу Решение № 7852 от 07.06.2024 г., постановено по адм. д. № 2750/2024 г. по описа на Административен съд – София град. С обжалваното решение Административен съд – София град е осъдил Национален осигурителен институт – гр. София да заплати на С. Г. Ш. сумата от 552 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в производството по административно обжалване на Разпореждане № 0-21-999-00-0002309694 от 01.12.2023 г., издадени от ръководител по изплащането на обезщетения и помощите в ТИ на НОИ – София град, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 410 лв. За да обоснове неправилност на обжалваното съдебно решение, касационният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е отменено поради коригиране на подадените данни от осигурителя за ищеца, съгласно КСО, а не по подаденото от последния възражение. Към датата на постановяване на процесното разпореждане, то като административен акт е било правилно и законосъобразно постановено, с оглед наличните данни в електронната система на НОИ, подавани от НАП. Поради горното счита, че в настоящия случай не е налице която и да е от алтернативните предпоставки по чл.204, ал.1-4 АПК, обуславящи допустимостта на исковете по чл.1, ал.1 ЗОДОВ и чл.203 АПК и не е налице отменен от горестоящия административен орган акт. Във връзка с разглеждане на делото по същество, на настоящият състав на ВАС, трето отделение служебно стана известно, че пред Конституционния съд на Република България на 10.07.2024г. по искане на Висшия адвокатски съвет е образувано конституционно дело № 28/2024г. за установяване на противоконституционност на чл.120, ал.2 КСО. С Определение по допустимостта от 24.09.2024 г. на КС искането на Висшия адвокатски съвет е допуснато за разглеждане по същество. Съгласно посочената разпоредба „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита.“ Налице е хипотезата на чл.229, ал.1, т.6 от ГПК, приложима в настоящото производство на основание чл.144 от АПК - производството по делото следва да бъде спряно поради допуснато до разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. По горните съображения определението, с което е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено, а производството по делото да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК с произтичащите от това правни последици. Водим от горното и на основание чл.229, ал.1, т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение