Определение № 352 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1329/2020 г.

Производството е по чл. 274 ал.2, изр.1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Г. Б. срещу разпореждане № 924 от 17.06.2020г. по ч.в.т.д. № 396 / 2019г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 3204/27.01.2020г. по входящия регистър на ПАС срещу разпореждане № 39/08.01.2020г. по ч.в.т.д. № 396/2019г. на Апелативен съд – Пловдив. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, тъй като е преградено производството по предоставяне на правна помощ, изразяваща се в изготвяне на частна жалба, за изготвянето на която жалбоподателят няма юридически знания и финансови средства да заплати на адвокат. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Апелативен съд – Пловдив във връзка с разпореждане на председателя на Второ търговско отделение на ВКС е върнал частната жалба срещу разпореждане № 39 / 08.01.2020г. по ч.в.т.д. № 396/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, с което се прилага към делото молба вх. № 10140 / 23.12.2019г., подадена от П. Г. Б. за предоставяне на правна помощ във връзка с изготвяне на частна жалба срещу определение № 508 / 28.11.2019г. на Апелативен съд - Пловдив. Съдът е констатирал, че след потвърждаване на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател - ищец за освобождаването му от внасяне по чл.83, ал.2 ГПК на възнаграждение за особен представител на ответното дружество в исковото производство, е оставена без уважение и молбата му за предоставяне на правна помощ във връзка с изготвяне на частна касационна жалба срещу въззивното определение. Отказът за предоставяне на правната помощ не е обжалван, а е последван от поредица молби на Б., с които иска предоставяне на правна помощ с оглед обжалване на трите последователни определения на апелативния съд, с които се отказва предоставяне на правна помощ, като молбите на страната се основават на едни и същи обстоятелства и доказателства. След постановяване на третото определение, с което се отказва правна помощ, последва четвърта молба с вх. № 10140 от 23.12.2019г., във връзка с която апелативният съд е приел, че подаването на поредна молба за предоставяне на правна помощ сочи на злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, поради което не дължи произнасяне по нея при наличие на поредица от искания по чл.95 ГПК без същите да са основани на нови твърдения, надлежно декларирани и документирани. С оглед на това, съдът е приложил молбата по чл.95 ГПК от 23.12.2019г. по делото и не се е произнесъл по нея. Обжалваното определение е правилно. Видно от съдържанието на разпореждане № 39 / 08.01.2020г., правилен е изводът на апелативния съд, че с върнатата от него частна жалба се атакува окончателен съдебен акт, който не подлежи на последващ съдебен контрол. Четвъртата поред молба за правна помощ не е оставена без разглеждане като недопустима, а по нея липсва произнасяне на съда, поради злоупотреба с процесуални права, при която се счита, че съдът не е сезиран с молба. Ето защо, разпореждане № 39 / 08.01.2020г не попада в приложното поле на чл. 274, ал.1 ГПК - не е преграждащо развитието на делото и обжалването му не е изрично предвидено от закона. Предвид необжалваемостта на акта, частната жалба срещу същото е недопустима, поради което разпореждането за връщането й следва да бъде потвърдено като правилно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение