Определение № 239 от 16.08.2012 г. на ВКС по т. д. № 1191/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК във връзка с чл.248 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от пълномощника на Г. А. Б. и Я. А. Б. срещу определение №1729/03.10.2011 г. постановено по гр.д. №956/2010 г. по описа на САС, с което по реда на чл.248 ГПК въззивният съд е отказал да измени постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските, относно размера на присъдената в тежест на ищците държавна такса, съобразно отхвърлената част на исковете им срещу Г. фонд за присъждане на обезщетение по чл. 88 ЗЗ/отм./. Навеждат се оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, доколкото съдилищата не са се съобразили с определението на САС от 01.08.2008 г. по ч.гр.д. №1580/08 за освобождаване от държавна такса до размера на 50 на сто. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което по реда на чл.248 ГПК съдът е отказал да измени постановеното първоинстанционно решение по същото дело в частта за разноските, относно размера на присъдената в полза на ответника държавна такса, решаващият въззивен състав се е позовал на факта, че със самото свое решение, същият е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната пред него от страна на ищците част и следователно липсва основание за промяна размера на присъдената в тяхна тежест държавна такса върху отхвърлителната част от исковете, т.е. за разликата между уважените от по 26 250 лева за всеки един от двамата ищци до 35 000 лева. От страна на частните жалбоподатели се навеждат оплаквания за това, че съдилищата не са се съобразили с определението на САС от 01.08.2008 г. по ч.гр.д. №1580/08 за освобождаване от държавна такса до размера на 50 на сто. Настоящият състав на ВКС, ТК, Второ т.о. счита, че наведените в самата въззивна жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта относно размера на присъдената в тежест на ищците държавна такса, съобразно с отхвърлената част от исковете не е следвало да се разглеждат допълнително по реда на чл.248 ГПК. Последната процесуална разпоредба е приложима само по отношение на направените в производството пред съответния съд разноски, а не и тези пред долустоящия функционално съд. Ето защо при положение, че въззивният съд не е бил сезиран с молба за промяна на постановения от него акт в частта за направените пред него самия в рамките на въззивното производство разноски, а за тези направени в рамките на първоинстанционното производство, то същият не е бил изобщо сезиран за произнасяне по реда на чл.248 ГПК, поради което и обжалваното определение, постановено по този ред се явява недопустимо, с оглед на което и следва да се обезсили. От друга страна, доколкото молбата на пълномощника на ищците от 20.04.2011 г. цели да сезира въззивния съд да допълни въззивното решение като се произнесе по наведените в самата въззивна жалба оплаквания относно произнасянето на първоинстанционния съд в частта за разноските, то същата представлява молба по чл.250 ГПК за допълване на въззивното решение относно произнасяне по неправилността на първоинстанционното решение при определяне размера на присъдената държавна такса и следва да се разгледа по този ред от въззивния съд. Следователно делото следва да се върне на САС за произнасяне с допълнително решение по чл.250 от ГПК, а не с определение по реда на чл.248 ГПК по така подадената молба. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение