Определение № 173 от 02.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 190/2009 г.

Производство по чл. 274 ал. 2 пр. 2 вр. с ал. 1 ГПК. Постъпила е частна жалба от адвокат К, като процесуален представител на М. Х. Ч., Д. Д. Ч., Ж. Х. Ч., Г. Д. Ч., С. Г. Д., Х. А. К., П. Х. Н., А. Д. П., Й. П. П., Ц. П. Ф., Д. П. П., Д. Т. Д., А. Т. Д. и Ш. - В. Т. Д., срещу определение № 26 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 2239/08 г. на ВКС, ІІІ ГО. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата, Д. агенция “Държавен р. и военновременни запаси” към Министерски съвет не взема становище. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима. Видно е от данните по делото, че касаторите са предявили в Районен съд гр. Б. иск за собственост на недвижим имот и за обезщетение за ползуване на имота, срещу Д. „Д”. В хода на производството е приет насрещен иск по чл. 74 ал. 2 вр. с чл. 72 ЗС. С определение от 28.05.2008 г. съдът е разделил производството, като насрещният иск е изпратен за разглеждане на Окръжен съд гр. Б.. По жалба на Д. „Д”, с определение № 243 от 11.09.2008 г. по гр. д. № 386/08 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил определението на първоинстанционния съд в частта, в която производството по насрещния иск му е изпратено по подсъдност и е върнал насрещния иск за разглеждане от Районен съд гр. Б.. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на касаторите срещу определението на въззивния съд и е прекратил производството по делото. Приел е, че определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като е отменително, а не е преграждащо по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, или от категорията актове по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК. Обжалваното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК предвижда, че на обжалване подлежат определения които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се изпраща по подсъдност на друг съд, е също прекратително определение. Въпреки, че се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и изпращане на делото на друг съд подлежи на обжалване пред въззивния съд. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която запазва действието си и при действието на новия ГПК. Определението на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и връщането му за разглеждане от първоинстанционния съд пред който първоначално искът е бил предявен обаче не подлежи на касационно обжалване. То не прегражда пътя за защита пред съда пред който исковете са били предявени и подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Предвид на изложеното ВКС жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В нея се излагат и доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Водим от горното съдът