Решение № 12830 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2014 г.

Решение № 12830 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12488/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 546 от 22.08.2014 г. по адм. дело № 537/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че необосновано и при неправилно тълкуване на материалния закон първостепенният съд е отменил РА. Иска се отмяната на решението със законните последици. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Христо Великов Илиев, като ЕТ "Хит 94-Христо Илиев", представляван от адв. Иванов изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационна проверка е Решение № 546 от 22.08.2014 г. по адм. дело № 537/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което по жалба на Христо Великов Илиев, в качеството на ЕТ "Хит 94- Христо Илиев", е отменен Ревизионен акт /РА/ № 041202659 от 14.02.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение № 220 от 14.05.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение, с което е отменил ревизионния акт като незаконосъобразен, съдебният състав на АС Велико Търново е приел, че при изяснена фактическа обстановка спорните въпроси са дали са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2, 4 и т. 5 от ДОПК за облагане по особения ред, установени ли са данни за укрити приходи или доходи, респ. липсата или непредставянето на счетоводна отчетност съгласно ЗСч или че воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на облагане с данъци или за определяне на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, лисват или са повредени до степен негодни за ползване. За да изясни спора от фактическа страна съдът е събрал писмени доказателства - представени в хода на ревизията, както и допуснатото заключение по съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/. По съществото на спора съдът е отчел, че за да издадат оспорения ревизионен акт, приходните органи са установили, че ревизираното лице не е осчетоводило по надлежния ред фактури за извършени покупки на цигари и други видове стоки, издадени от доставчиците "Инкокозметикс" АД, "Бултабак" ЕООД, "Грестокомерс" ООД, "Деливъри Велико Търново" ООД и ЕТ "Никанто - Николай Върбанов". Твърди се в РД и в РА, че с тези фактури са закупувани стоки, предназначени за търговската дейност на ЕТ, но същите не са били осчетоводени като входящ стоков поток при получателя и е констатирано, че подробно описаните фактури липсват в търговската и счетоводната документация на ревизираното лице. Според ревизиращите след като стоките не са осчетоводени от получателя и същите са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, съответно не са отчетени приходи от реализацията им, то е налице основание за извършване на ревизията по особения ред - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК / налице са данни за укрити доходи/. От друга страна, приходните органи са приели наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4, а именно, че воденото от ЕТ счетоводство не дава възможност за установяване на основата за облагане с данъци, както и това по т. 5 - липсват документите, необходими за установяване на основата за облагане. Въз основа на събраните доказателства и заключението по СИЕ, първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като неосчетоводяването при ревизираното лице на издадените от посочените доставчици фактури не е нарушение на принципите на счетоводната отчетност. Съдът е счел, че РЛ не е било длъжно да осчетоводи фактурите, тъй като същите не са издадени редовно и не обективират редовно осъществени стопански операции, съответно, не са установени последващи продажби, реализация на стоки и формиране въз основа на тях приходи. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са събрани доказателства, от които да се заключи реалното осъществяване на доставките на процесните стоки - договори за доставки, приемо-предавателни протоколи, експедиционни и транспортни документи, пътни листа, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности и др. Прието е, че само ако е доказано, че ЕТ "Хит 94-Христо Илиев" е получил съответните стоки, то е възможно последващото им разходване и съответно генерирането на приходи от тяхната продажба, които да са укрити, както твърдят органите по приходите. Съобразно това е формиран извод, че в хода на ревизията не са събрани доказателства за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което обуславя извода за материална незаконосъобразност на РА относно допълнително установените задължения по ЗДДС и по ЗДДФЛ за съответните данъчни периоди. От друга страна, съдът е обосновал и извода за неустановеност по безспорен начин на останалите сочени от приходните органи основания за определяне по особения ред на данъчните основи на ЕТ - тези по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. След като е констатирана липсата на обективни и безспорни доказателства за реалността на доставките при преките доставчици, то според АСВТ необосновани се явяват изводите на данъчните органи за наличието на съществени пропуски във воденото от РЛ счетоводство, които да бъдат квалифицирани като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразен РА. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е отчел, че в производството по оспорване на ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат верни, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК - в случая, е подкрепено от събраните доказателства. Анализирайки доказателствената сила и тежест на всички събрани писмени доказателства, преценявайки тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, обосновано съдът е достигнал до фактическия извод, че са налице доказателства само за издадени фактури от трети за ревизионното производство лица - доставчици, спрямо РЛ като получател, но по никакъв начин не се установява получаването на фактурираните стоки от РЛ, а още по-малко реализирането на такива стоки, съответно получаване на приходи от тях. За да приемат, че "Инкокозметикс" АД, "Бултабак" ЕООД, "Грестокомерс" ООД, "Деливъри Велико Търново" ООД и ЕТ "Никанто - Николай Върбанов" са доставили на ЕТ "Хит 94- Христо Илиев" стоките по процесните фактури, данъчните органи са се позовали на самите фактури, на писмените обяснения на доставчиците, на извлечения от счетоводни сметки. Само въз основа на тези документи е прието, че собствеността върху стоките по фактурите е прехвърлена към момента на покупката. Правилно е становището на АСВТ, че фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки. Събраните в хода на ревизията писмени доказателства не удостоверяват реалното осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. Извлеченията от счетоводни сметки не дават пълна информация за редовността на воденото счетоводство от издателите на фактурите. От друга страна, обясненията на доставчиците също не могат да служат като доказателство за реалното извършване на доставките. Едновременно с това правилно е отчетено от първостепенния съд, че липсват каквито и да било доказателства за приемо-предаване на фактурираните стоки, изписването им от склад, респ. транспортирането им - приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, складови разписки, искания за отпускане на материални ценности или др. Предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД прехвърлянето на собственост върху тях и съответно настъпване на данъчно събитие е налице само когато се индивидуализират. В случая не са налице данни по никоя от фактурите за индивидуализация. Липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване на стоките. Като цяло обоснован е изводът за недоказване от страна на приходните органи, че фактурираните доставки на стоки са реално извършени. Съобразно заключението по ССчЕ, при оспорващия няма извършено осчетоводяване на процесните фактури и няма заприходяване на стоките, а от друга страна, след проверка в счетоводството на доставчиците е констатирано, че фактурите се отразени в счетоводството, като към нито една от фактурите няма съставяни придружителни документи - приемо-предавателни протоколи, складови разписки, товарителници и др. Следователно, при липса на установена реалност на доставките не са налице данни за реализация, съответно на данни за укрити приходи или доходи при такава реализация. Правилно е прието от съда за недоказано наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а оттам и на основание за облагане по особения ред. От друга страна, обосновано първоинстанционният съд е приел за неустановени по категоричен начин останалите основания за определяне по особен ред на данъчните основи на ЕТ - тези по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Доколкото съобразно установеното в хода на ревизията и при проверката по назначената ССчЕ обстоятелство - липса на обективни и безспорни доказателства за реалността на доставките при доставчиците, то неправилни се явяват изводите на приходните органи, че във воденото от РЛ счетоводство съществуват пропуски, които да бъдат определени като обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК. За данъчната администрация не е съществувала пречка за определяне на данъчните основи за облагане предвид наличните първични и други счетоводни документи и извършените счетоводни записвания от РЛ. В производството по чл. 122 и сл. от ДОПК тежестта на доказване на предпоставките за провеждане на ревизия по особения ред се носи от приходните органи, като в процесния случай съобразно преценката на всички събрани доказателства РА се явява материално незаконосъобразен. Правилно АСВТ е заключил, че без продажната стойност на стоките по спорните фактури, издадени от Инкокозметикс" АД, "Бултабак" ЕООД, "Грестокомерс" ООД, "Деливъри Велико Търново" ООД и ЕТ "Никанто - Николай Върбанов", определена от данъчните органи по описания в РД начин, оборотите на ЕТ "Хит 94-Христо Илиев" по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС не надвишават сумата от 50 000 лева, поради което не се установява основание ЕТ да бъде задължително регистриран по ЗДДС, съответно липсва основание за начисляване на ДДС за извършените доставки по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от 15.09.2007 г. - 29.01.2009 г. Съобразно изложеното, като е достигнал до извода за материална незаконосъобразност на РА и го е отменил, АСВТ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не налице твърдяното в касационната инстанция отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3420 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 9.11.2015 г. и списък за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,