Определение № 601 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 499/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на Д. Г. Т.,[населено място], срещу определение №250 от 25.06.2010 г. на Т. окръжен съд по гр. дело №84/2010 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от [фирма] срещу него иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата 2 998.74 лв. чрез налагане на възбрана върху гараж, находящ се в[населено място]. собственост на ответника по иска. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него въззивният съд неправилно е приел, че искът е вероятно основателен. По делото няма събрани достатъчно писмени доказателства, които да обосновават вероятната му основателност. Ответникът по частната жалба [фирма],[населено място], оспорва жалбата. В обжалваното определение е посочено, че са налице предпоставките по чл.391, ал.1, т.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение без гаранция, тъй като предявеният иск е подкрепен с убедителни писмени доказателства и с постановеното вече въззивно решение е уважен за сумата 2 998.74 лв. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. По начало, за да се допусне обезпечение на иск, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: искът трябва да бъде допустим, трябва да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. В. това в случая е налице. Настоящият съдебен състав намира, че има и писмени доказателства, включително и влязло в сила решение по нахд №89/2007 г. на Т. районен съд, с което ответникът по иска е признат за виновен за извършване на престъпление по чл.308, ал.1 НК за съставянето на процесните неистински фактури. Тези доказателства са достатъчно и са в състояние да обусловят извод за вероятна основателност на иска по смисъла на чл. 391, ал. 1, т.1 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.