Решение № 3230 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2010 г.

Решение № 3230 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 877/16.06.2010 г., постановено по административно дело № 540/2010 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил по жалба на "Кингс Табако" ЕАД, Заповед № РД-18-81 от 05.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с която са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за землището на с. Бенковски, общ. Марица, обл. Пловдив, досежно кадастралния регистър за поземлен имот с идентификатор № 501.649 и построените в него сгради с идентификатори № 501.649.10 и 501.649.11; поземлен имот с идентификатор № 44.19 и построената в него сграда с идентификатор № 44.19.3; поземлен имот с идентификатор № 44.20 и построената в него сграда с идентификатор № 44.20.1; поземлен имот с идентификатор № 44.22 и построената в него сграда с идентификатор № 44.22.5; и сгради с идентификатори № 44.18.5 и № 44.18.6 в поземлен имот с идентификатор № 44.18; 2) разпоредил е изпращане на преписката на административния орган за произнасяне в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Данаил Хараланов Данаилов от с. Бенковски, обл. Пловдив, действащ чрез надлежно упълномощения адвокат Ангелов. Наведени са доводи за неправилност на решението в частта му, с която съдът е отменил заповедта на изпълнителния директор на АГКК относно поземлен имот с идентификатор № 44.18 и сградите, намиращи се в него с идентификатори № 44.18.5 и № 44.18.6, поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК). Искането е за отмяна на съдебния акт в посочената част и отхвърляне на първоначалната жалба срещу заповедта в тази й част като неоснователна. Касационна жалба срещу решението е подадена и от Министерството на земеделието и храните, представлявано от надлежно упълномощените юрисконсулти Кисова и Цончовска. По съображения, относими също към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се претендира отмяна на съдебния акт в частта му, с която се отменя заповедта на изпълнителния директор на АГКК, досежно имоти с идентификатори № 501.649, № 44.19, № 44.20, № 44.22, № 44.18. Ответникът по касация "Кингс Табако" ЕАД гр. Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез упълномощената юрисконсулт Груйчева оспорва касационните жалби и моли атакуваното с тях решение на Административен съд - Пловдив да се остави в сила като правилно. Ответникът по касация - Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и предлага да бъдат оставени без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационните жалби за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В пълнота са изпълнени задължителните указания на ВАС, VII отделение, като в това число е обсъдено съдържанието на актовете за държавна собственост, подложени са на преценка и анализ данните от експертизите, експертните заключения са обсъдени във връзка със записванията на имотите по приложения КРП от 1987 г. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства, компетентно изготвените заключения по назначените съдебни експертизи, и в съответствие с приложимата за казуса правна уредба (ЗППДОП (отм.), ППЗСПЗЗ, ЗСПЗЗ, ЗКИР), административният съд е приел за установено, че "Кингс Табако" ЕАД, правоприемник на "Цигарена фабрика Пловдив" АД, е собственик на поземлени имоти с идентификатори № 501.649, № 44.18, № 44.19, № 44.20 и № 44.22, ведно с построените в тях сгради, и съответно заповед № РД-18-81/05.12.2007 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бенковски в частта й за записването в кадастралния регистър на тези имоти като собственост на Министерство на земеделието и горите (сега Министерство на земеделието и храните), вместо на "Цигарена фабрика Пловдив" АД, е материално незаконосъобразна. В хода на процеса е установено, че спорните 30 дка земя и сгради са били в активите на дружеството при всичките му преобразувания, а от данните по делото явства и владението му върху същите. Представените по делото актове за държавна собственост удостоверяват правата на "Кингс Табако" ЕАД (респ. на неговите праводатели) не само върху построените сгради, но и спрямо земята, описана в тях. Имотите са предадени на предприятието по силата на разпореждане на Министерския съвет и актовете за държавна собственост са съставени на основание чл. 6 (отм.) от ЗС и чл. 21 от НДИ (отм.), като са актувани земя и сгради, и е посочено като ползвател (тогава) на целия терен - застроена и незастроена част, ДП "Тютюнева промишленост". Съгласно съдебно-техническата експертиза, общата площ на земята по описаните АДС е 30 дка и тя съответства на имот пл. 649 по КРП от 1987 г. Вещото лице е посочило, че впоследствие са правени изменения в регулационния план, като имотът е урегулиран, а в новата кадастрална карта на с. Бенковски урегулираните поземлени имоти са заснети като отделни имоти, т. е. прието е, че регулацията по плана от 1987 г. е приложена. В границите на този имот сега в кадастралната карта са заснети имоти ИД 501.649, ИД 44.19, ИД 44.18, ИД 44.21 и ИД 44.22. Преценени поотделно и в съвкупност горните обстоятелства водят на извод за единен режим на записване на терените и сградите. В тази връзка неоснователно е позоваването на процесуалния представител на МЗХ на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, доколкото дружеството не е (а и не е било) организация по § 12 и § 29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а и процесните имоти не са били стопанисвани от такива организации в релевантния момент (основно са застроени още през 1969 г. от ДП "Тютюнева промишленост", праводател на жалбоподателя, и са експлоатирани за промишлено производство). Изложените в това отношение мотиви от първата инстанция изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни са възраженията и на касатора Данаилов, който по никакъв начин не се е легитимирал в хода на процеса като собственик на засегнат в случая имот. Представените с касационната му жалба писмени доказателства са ирелевантни за установяване на обстоятелствата по чл. 219, ал. 1 от АПК, а биха били относими към едно бъдещо исково производство касателно наличието на правото на собственост в неговия патримониум. Доколкото в този смисъл не е преклудирана възможността му по общия гражданскоправен ред да докаже правото си на собственост, е висяща и възможността за процедура по изменение на влезлия в сила кадастрален регистър по реда на чл. 53 от ЗКИР. Ето защо, като е уважил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Правните му доводи са обосновани и съобразени с материалноправните норми, поради което и при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, оспореният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,