Решение № 2363 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2025 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. И. Р. и С. И. С., и двете – със съдебен адрес гр.София срещу Решение № 675/14.05.2025г., постановено по адм.д. № 796/2024г. по описа на Административен съд – София област. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Молят решението да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло исковите им претенции по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу община –Копривщица, ведно със законните последици. Редовно призовани за съдебно заседание, касационните жалбоподателки не се явяват. Представляват се от адв. К.Господинова, която поддържа предявената касационна жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество. Ответникът, община - Копривщица, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител адв.Ч.Пенчев по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът,Б. Ц. П. от [населено място], не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – София област, съобразявайки се с Определение № 11719/31.10.2024г. по адм. д. №9196/2024г. по описа на ВАС, е отхвърлил изцяло като неоснователен и недоказан предявеният от Б. Ц. П., Т. Д. Ц., Р. И. Р. и С. И. С. срещу Община - Копривщица иск за обезщетение за настъпили за тях имуществени вреди, изразяващи се в заплатените по гр.д. №359/2019г. по описа на РС- Пирдоп, по гр.д. №199/2022г. по описа на Окръжен съд –София, гр.д. №4874/2022г. по описа на ВКС, Първо г.о. разходи в размер на 9 218,97 лв, представляващи съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, както и сумата в размер на 6581.00 лв разноски, дължими по изпълнително дело №20238590400348 на ЧСИ или общо главница в размер на 15 799,97 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане. Обезщетението се претендира от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители в отдел „Местни данъци и такси“, изразяващи се в издаване на данъчни оценки за един и същ имот – дворно място, ведно с жилищна сграда в него, находящо се в гр.Копривщица, на различни собственици, изпращане на уведомления за дължими данъци и такси за този имот както на ищците, така и на други лица, придобили същия имот с последващ нотариален акт по обстоятелствена проверка и извършени въз основа на него прехвърлителни сделки, без ищците да бъдат предупредени своевременно за тази колизия на права на собственост върху имота. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – София област, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел ,че не са налице кумулативно изискуемите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по всеки един от обективно съединените искове, поради което същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло със законните последици. Анализирайки понятията „незаконосъобразно действие“ и „незаконосъобразно бездействие“ по смисъла на чл.204,ал.4 от ЗОДОВ, т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената съдебна практика на ВАС, АССО е заключил, че по делото не се установява първият елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата и общините за вреди – не е налице нито незаконосъобразно действие, нито незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК. Според административния съд липсва незаконосъобразно бездействие, извършено от длъжностни лица при ответника, тъй като липсва законово задължение служителите при отдел „МДТ“ да извършват проверка, анализ и уведомяване на бивши собственици на имоти за наличието на нови приобретатели на същия имот – от една страна, а от друга – нямат законово задължение при деклариране на придобити недвижими имоти, освен задължението да приемат имотните декларации, подавани от правоимащите по чл.14 от ЗМДТ. Според съда издаването на удостоверения за данъчни оценки на недвижим имот по две ,паралелно съществуващи имотни партиди на името на конкуриращи се собственици не съставлява „незаконосъобразно действие“, тъй като издаването им не е фактическо действие по смисъла на АПК, същите не представляват документ за собственост и не могат по никакъв начин да удостоверят право на собственост. Тези удостоверения не констатират наличието или липсата на данъчни задължения или такива за местни такси, а удостоверяват единствено размерът на данъчната оценка с цел събиране на такива местни данъци и такси и дали към датата на издаването им тези задължения за имота са платени или не. АССО е развил и съображения за неоснователност на своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за погасяване на претендираните суми по давност. По горните съображения АССО е отхвърлил изцяло предявените срещу община – Копривщица искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ като неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и частично правните изводи на АССО, изложени в мотивите на обжалваното съдебно решение, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Наред с изложеното от АССО, ВАС, трето отделение излага и следните допълнителни аргументи за правилност на съдебното решение, а именно: Издаването на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот с противоречиво съдържание относно титуляра на собственост не е „незаконосъобразно действие“ по смисъла на чл.204, ал.4 от АПК не само поради изложените от АССО съображение, а и поради обстоятелството, че тези удостоверения не са индивидуални административни актове, а документ с удостоверително съдържание, издаден в резултат на извършване на административна услуга. Нещо повече – издаденото в полза на един от ищците удостоверение за данъчна оценка е благоприятен за него документ. Платените от ищците съдебни и деловодни разноски по граждански дела, приключили за тях неуспешно, както и платените от тях разноски в рамките на образувано на база влезли в сила решения по тези граждански дела изпълнително производство пред ЧСИ, не са вреди, които могат да бъдат претендирани по ЗОДОВ, доколкото същите съставляват съдебни разноски, за които има друг ред за търсенето им, предвиден в ГПК, което обстоятелство по силата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ изключва приложението на ЗОДОВ. Не е налице и пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между претендираните вреди и твърдените от ищците незаконосъобразни действия и бездействия на общинската администрация. Платените от ищците суми за съдебни, деловодни разноски и такива, направени в рамките на заведено впоследствие срещу тях изпълнително производство, са в пряка причинно-следствена връзка единствено с обстоятелството, че същите са завели гражданско дело по чл.108 от ЗС, което са изгубили на всички съдебни инстанции. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът, община Копривщица, има право на съдебни разноски за настоящата касационна инстанция. Предвид липсата на възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение, същото следва да бъде присъдено в цялост – 613,55 Евро, равняващи се на равностойността на 1200 лв договорено и своевременно заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение