Определение № 7216 от 26.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6435/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (УС на АПИ), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Г. Николов срещу Определение № 622/07.05.2025 год., постановено по административно дело № 935/2024 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е, че оспорването е в частта с която се изпраща административната преписка на председателя на УС на АПИ за продължаване на процедурата по искане за преиздаване на Разрешение за специално ползване на пътищата (РСПП), чрез експлоатация на рекламно съоръжение (РС) № 154 от 04.06.2014 год. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадено в съдебния акт, в 14-дневен срок от влизането му в сила. В условията на алтернативност е заявено оспорване на Определение № 622/07.05.2025 год., постановено по административно дело № 935/2024 год. по описа на Административен съд – София-област в цялост. Твърди се, че съдебното определение, в оспорената му част, респ. изцяло е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че оспорения административен акт – Решение, обективирано в Протокол № РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год. по т. 1.8. на УС на АПИ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 26, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП). Твърди се, че по отношение на издаването и преиздаването на РСПП чрез експлоатация на РС е предвидена специална процедура по ЗП и Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП), която в настоящия случай е спазена от органа. По мнение на оспорващия, неправилно първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗП, тъй като Решение, обективирано в Протокол № РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год. по т. 1.8. на УС на АПИ не е част от производството по приемане на крайно решение. В придружително писмо с изх. № 53-00-9893/20.06.2024 год. изрично е посочено, че процесното решение е акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред съответния административен съд, т.е. не попада в хипотезата на чл. 21 ал. 5 от АПК. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното определение в оспорената му част, алтернативно – в цялост, като неправилно и незаконосъобразно, ведно със законовите последици от това. В срока по чл. 232 от АПК по делото е постъпил отговор по частната жалба от „БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД с ЕИК 175332035 със седалище и адрес на управление в гр. Своге, [улица], представлявано от управителя Н. Тодоров, чрез представител по пълномощие – адв. Т. Белева от Адвокатска колегия – Кърджали, в който е заявена неоснователност на частната жалба. Твърди се, че оспореното съдебно определение е законосъобразно, постановено правилно и не страда от визираните в частната жалба пороци. По подробно заявени доводи и аргументи е формулирано искане да се приеме частната жалба за неоснователна и да се потвърди оспореното съдебно определение. След анализ на заявените твърдения, на приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият касационен състав приема частната жалба за недопустима. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по повод жалба от „БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД против Решение, обективирано в Протокол № РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год. по т. 1.8. на УС на АПИ, с което е отказано преиздаването на РСПП № 154/04.06.2014 год. за експлоатация по реда на чл. 17б от НСПП на рекламно съоръжение (РС), намиращо се в обхвата на път ІІ-82 при км 43-720 ляво с площ 12 кв.м. С Определение № 622/07.05.2025 год., постановено по административно дело № 935/2024 год., състав на Административен съд – София-област е отменил хода по същество по делото и е оставил без разглеждане жалбата на „БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД против Решение, обективирано в Протокол № РД-15-1767/24 от 13.06.2024 год. по т. 1.8. на УС на АПИ. Със съдебният акт е изпратена административната преписка на председателя на УС на АПИ за продължаване на процедурата по искането за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС № 154 от 04.06.2014 год. в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебния акт в 14-дневен срок от влизането му в сила. При формиране на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена срещу административен акт, издаден в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, а именно срещу волеизявление, представляващо част от производството по издаване на индивидуален административен акт. В подкрепа на този извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от НСПП, която указва, че разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от директора на съответното областно пътно управление след упълномощаване от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" въз основа на решение на управителния съвет - за републиканските пътища II и III клас. Развити са мотиви, съгласно които, в конкретния случай процесният път е републикански от II клас, следователно приложима е хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от НСПП във вр. с чл. 26 от ЗП. По мнение на съда, решението на УС на АПИ (процесното решение, с което се постановява отказ за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС № 154 от 04.06.2014 год.) е част от производството по приемане на крайното решение, като компетентен да приеме същото (като вземе решение да се издаде/да се преиздаде РСПП или да постанови отказ за издаване или преиздаване на същото) е директорът на ОПУ-София, след като бъде упълномощен от председателя на УС на АПИ въз основа на решението на УС на АПИ. В този смисъл е обоснован извод, че започналата пред административния орган процедура по преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС не е приключила, а процесното решение на УС на АПИ се явява част от производството пред административния орган - въз основа на приетото решение, председателят на УС на АПИ следва да упълномощи директора на съответното ОПУ, в случая ОПУ-София, да постанови крайният административен акт, който представлява годния за обжалване индивидуален административен акт. В случая, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява недопустима в хипотезата на чл. 210, ал. 1 от АПК, съгласно която норма, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. С оспореният съдебен акт - Определение № 622/07.05.2025 год., постановено по административно дело № 935/2024 год. на Административен съд – София-област е оставена без разглеждане жалбата на „БОЛКАН МЕДИЯ ГРУП“ ЕООД и съдебното производство е прекратено. В този смисъл, така постановения съдебен акт се явява благоприятен за УС на АПИ, тъй като иницииралата съдебното производство жалба е оставена без разглеждане. Доколкото процесното определение не съставлява неблагоприятен съдебен акт по отношение УС на АПИ, то за тази страна не възниква право за касационното му оспорване по смисъла на чл. 236, във вр. с чл. 210, ал. 1 от АПК. Не обосновава друг правен извод и обстоятелството, че с процесното определение, съдът връща административната преписка на председателя на УС на АПИ за продължаване на процедурата по искането за преиздаване на РСПП чрез експлоатация на РС № 154 от 04.06.2014 год. Съдебното определение в тази му част също не би могло да се приеме като неблагоприятно по отношение на УС на АПИ, доколкото административната преписка се връща на друг административен орган – председателя на УС на АПИ, на когото се вменяват задължения за продължаване на производството. Следва да се има предвид, че съгласно Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (Правилника), УС на АПИ и председателя на УС на АПИ са два отделни, независими един от друг и самостоятелни административни органа, на които с разпоредбите на чл. 10, респ. чл. 11 от Правилника са вменени различни правомощия и задължения. В този смисъл, вменяването на задължения на председателя на УС на АПИ за продължаване на процедурата по искането за преиздаване на РСПП не влече със себе си негативни правни последици на УС на АПИ, за да се приеме, че съдебното определение в тази му част се явява неблагоприятно за тази страна. По изложените съображения и доколкото съдебното определение не съставлява неблагоприятен за УС на АПИ съдебен акт, в случая не е налице хипотезата на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което оспорването се явява недопустимо и като такова следва да се остави без разглеждане и производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,