Определение № 470 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 309/2012 г.

Върховният касационен съд, с определение от 13. 01. 2012 г. по ч. гр. д. № 12/2012 г. е оставил без разглеждане частната жалба на К. Д. срещу определение на Софийския градски съд от 11. 10. 2010 г. по гр. д. № 1648/2010 г. Определението на каксационния съд е обжалвано с частна жалба от К. П. Д. от [населено място] с искане да бъде отменено и съдът се произнесе по същество на жалбата му срещу определението на градския съд. След проверка, този състав на ВКС приема следното: Софийският градски съд, с определението от 11. 10. 2010 г. е постановил, че не приема, на основание чл. 423, ал. 1 ГПК, възражението на Д. срещу заповед за изпълнение на негово парично задължение към [фирма]. Съдът е констатирал, че заповедта е съобщена на Д. по реда на чл. 47 ГПК на 15. 07. 2009 г. при спазване на процесуалните правила и не е налице, поради недоказване, заявеното от Д. основание за приемане на възражението по чл. 423 ал. 1, т. 1 ГПК – заповедта за изпълнение да не е била надлежно връчена. Съставът на касационния съд е оставил без разглеждане частната жалба на Д. срещу определението на Софийския градски съд като процесуално недопустима поради липса на предмет. Посочено е, че определението на въззивния съд, с което не се приема възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК не прегражда развитие на отделно производство и не е част от случаите, за които е изрично посочено че подлежат на обжалване с частна жалба. Определението на другия състав на касационния съд е правилно. Частното обжалване е допустимо само за определенията на съда, които са от категорията на изрично посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2. Подаването на възражение по чл. 423 ГПК и приемането или неприемането му от съда е само една възможна фаза от развитието на заповедното производство, без да е свързана с неговото прекратяване и касае само влизането в сила на заповедта за изпълнение, без да са отречени другите възможности за защита на длъжника. Следва, че постановеното от въззивния съд по реда на чл. 423, ал. 1 ГПК не е преграждащо определение и не подлежи на инстанционен контрол. Върховният касационен съд