Решение № 7571 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3141/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, на „СЪЛИВЕР“ ООД, чрез адв. Гавраков, срещу Решение № 1692/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1634/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което жалбата на дружеството срещу решение № ПВ-з-П/09.06.2025 г., на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив, е отхвърлена. Изложени са доводи за недопустимост, алтернативно неправилност на съдебния акт – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касатора, съдът в нарушение на чл. 200, ал. 2 от АПК е издал решение, а не определение, предвид обстоятелството, че е бил сезиран по реда на чл. 197 от АПК. Счита, че оспореният съдебен акт е постановен при непълнота на доказателствата, което е довело до неправилен извод за установените по делото факти, относими за правния спор. Иска се обезсилване на решението като недопустимо, алтернативно неговата отмяна и връщане на преписката на директора на РИОСВ – Пловдив с указания да се продължи процедурата по оценка въздействието на инвестиционното предложение върху околната среда. Претендира разноски по делото. Ответникът – директор на РИОСВ – Пловдив, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е решение № ПВ-з-П/09.06.2025 г. на директора на РИОСВ – Пловдив, с което на основание чл. 82, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е прекратена процедурата по реда на глава шеста от ЗООС по уведомление с вх. № ОВОС-1235/24.04.2025 г. по смисъла на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) относно инвестиционно предложение с възложител „СЪЛИВЕР“ ООД, с което е направено искане за добавяне на нови дейности, както следва: Дейност 1 - „Извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение № 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква 'д” от ДР към ЗУО (биомаса)", и Дейност 2 - „Извършване на дейност по производство на био- гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т. 1, буква "д" от ДР към ЗУО (биомаса) ". С оспореното Решение № 1692/13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1634/2025 г., АС – Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството срещу посочения административен акт. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Счел е за правилен извода на органа за недопустимост на инвестиционното предложение относно Дейност 1, предвид неизпълнение на изискващото се в Приложение № 1, към чл. 3 от Наредба № Н-4 от 02.06.20023 г. отстояние на площадките - обект на инвестиционното предложение, до най-близкия обект, подлежащ на здравна защита. По отношение Дейност 2, АС – Пловдив е възприел напълно констатациите на административния орган, че според представената от дружеството информация реализацията на дейност по производство на био-гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) е недопустима, докато притежателят им не докаже през съответния компетентен орган, че материалът отговаря на изискванията за страничен продукт или критериите за край на отпадъка и не бъде издадено мотивирано решение на министъра на околната среда и водите по чл. 4 или чл. 5 от ЗУО. Заключил е, че доколкото заявената от дружеството Дейност 1 за изгаряне на отпадък с код 03 01 05 в котли за отопление не отговаря на критериите за биомаса по смисъла на § 1, т. 1, буква „д“ от ДР на ЗУО и употреба му като гориво в горивна инсталация не се разрешава, то приетата от административния орган недопустимост на инвестиционното предложение е обоснована. Решението е правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК. Атакуваното решение се основава на правилна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК касационната инстанция препраща към тях. По отношение наведените с касационната жалба твърдения за недопустимост на оспорения съдебен акт, настоящият касационен състав взе предвид следното: От анализа на чл. 82, ал. 6 от ЗООС следва, че законодателят е предоставил правна възможност на компетентния административен орган, въз основа на конкретна преценка на започналите процедури по ОВОС или екологична оценка, да разпореди тяхното прекратяване на всеки етап, когато се установи недопустимост на съответното инвестиционно предложение, план или програма и при случаите, визирани в наредбите по чл. 90, ал. 1 (Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми) и чл. 101, ал. 1 (НУРИОВОС), защото не са налице материалноправните основания за одобрение на предложението. Етапите на ОВОС са регламентирани в чл. 2, ал. 1 от НУРИОВОС. В конкретната хипотеза процедурата е стартирана с подаване на писмено уведомление от дружеството по реда на чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС, въз основа на което за ИП са информирани кмета на община Пловдив и кметовете на район Северен и Южен – ал. 2. Съгласно чл. 2а, ал. 2 от НУРИОВОС компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (басейнова дирекция, Министерство на земеделието, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове. Следователно дори на етап, преди постановено решение за необходимост или не от извършване на ОВОС, процедурата може да бъда прекратена на визираното в оспорения административен акт правно основание. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд, обстоятелството, че обявлението до заинтересованите лица и общественост е било публикувано едва след издаване на решението за недопустимост на ИП, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото същото не е довело до засягане правата и интересите на обществеността, респективно на възложителя. Преценката за необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 93, ал. 1, т. 1, и т. 2 от ЗООС, се извършва от директора на съответната РИОСВ за всеки конкретен случай, съобразно критериите по ал. 4 от същия член. Административният орган е обсъдил и отразил в своето решение всички известни му факти и обстоятелства от значение за изхода на производството. Разпоредбата на чл. 7 от НУРИОВОС изисква извършването на преценка по представеното инвестиционно предложение, въз основа на депозираната информация от инвеститора и критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Процесното решение на директора на РИОСВ – Пловдив е постановено в рамките на предоставената му възможност, въз основа на фактически установеното, да прецени необходимостта от прекратяване на процедурата по ОВОС, като е спазена нормативната регулация. След проверка на представената от възложителя информация и вземайки предвид критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС, които сочат недопустимост на заявеното инвестиционното намерение, законосъобразно е прието от административния орган, че процедурата по ОВОС следва да бъде прекратена. В тази връзка следва да се отбележи, че нормативната уредба задължава директора на РИОСВ, при наличие на становище за недопустимост от специализиран компетентен орган, да прекрати провежданата процедура по ОВОС. С оглед събраните в хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, обосновано АС - Пловдив е приел за правилна преценката на административния орган, че инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател е недопустимо, тъй като заявената Дейност 1 - „Извършване на дейност по оползотворяване с код R1 (изгаряне) по Приложение № 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т.1, буква 'д” от ДР към ЗУО (биомаса), не отговаря на предвиденото в Наредба № Н-4/02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, а заявената Дейност 2 - „Извършване на дейност по производство на био- гориво (пелети) с код R12 (рециклиране) по Приложение № 2 от ЗУО, на неопасен отпадък с код 03 01 05 (трици и изрезки) класифициран по реда на Наредба 2/2014 за класификация на отпадъците, попадащ в обхвата на §1, т. 1, буква "д" от ДР към ЗУО (биомаса), е в противоречие с Наредба № 4 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение, обхващащ преценката относно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за издаването му и обуславящи разпоредените правни последици. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора основателно е своевременно заявеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд,