Определение № 10164 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10326/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. К. от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Николова, против определение № 9548/02.09.2025 г., постановено по адм. д. № 1923/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ на Община Бургас, обективиран в писмо с рег. № 94-01-18804/2/30.06.2025 г и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на съда, че оспореният акт не съдържа волеизявление на административния орган. Прави искане за отмяна на определението. Ответникът - заместник кмет по образование, здравеопазване и социални дейности и младежки политики при Община Бургас, с подаден писмен отговор чрез старши юрисконсулт Динева оспорва частната жалба като неоснователна и претендира оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение на Административен съд Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от К. Д. К. срещу отказ на Община Бургас, обективиран в писмо с рег. № 94-01-18804/2/30.06.2025 г от заместник кмет по образование, здравеопазване и социални дейности и младежки политики при Община Бургас и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че процесното писмо има характер на решение по подаден сигнал. Посочва, че съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 2 АПК, решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. На следващо място посочва, че няма закова уредба, която да задължава съответния орган да се произнесе по подаден сигнал като извърши проверка и постанови административен акт в тази връзка. С оглед липсата на възможност такъв орган да бъде правно задължен да постанови акт касаещ нарушения на националното законодателство по искане на трето лице, счита, че не е налице и подлежащ на обжалване отказ. Определението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че във връзка с подаден сигнал от К. Д. К. по Заповед № 1807/11.06.2025 г. на Зам.-кмета на Община Бургас е извършена проверка в Център за обществена подкрепа - Бургас. С обжалваното писмо подателят на сигнала подробно е информиран за предприетите действия и резултатите от проверката. Обосновани със съдържанието на писмото са изводите на административния съд, че то няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като с него нито се създават права и нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на права и законните интереси на граждани и организации. Правилно е прието от решаващия съдебен състав, че писмото има характер на решение по подаден сигнал по смисъла на чл.119 от АПК и по силата на чл.124, ал.2 от АПК не подлежи на съдебен контрол. Предвидената в закона необжалваемост на този вид решения се отнася за всички сигнали, независимо от поредността на подаването им. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство и като се е произнесъл в този смисъл административният съд е постановил законосъобразен и обоснован съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение