Определение № 89 от 15.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 148/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод определение на състав от Хасковски окръжен съд за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 69/2024 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на състава са в насока, че засегнатото лице е с последен известен адрес в Р България в с. Княжево, общ. Тополовград, обл. Хасково, но съдебният район на общ. Тополовград се намира в окръжен съд – Ямбол. Прокурорът при Върховната прокуратура изразява становище, че постоянният адрес на засегнатото лице в производството, има адрес в с. Княжево, обл. Хасково, както и данни, че то реално живее там и съобразно това и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/ за определяне на подсъдността по тези дела, компетентен да разгледа делото е окръжен съд – Хасково. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 29/2024 г. по описа на окръжен съд – Перник е образувано на основание ЗПИИРКОРНФС по постъпило искане от компетентните власти от Република Австрия за признаване и изпълнение на решение за налагане на финансова санкция по отношение на Р. Д., обичайно пребиваваща в Р България. В удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, австрийските власти са посочили адрес на Р. Д. – с. Княжево. В закрито съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 г., окръжният съд – Перник изискал справка от Национална база данни „Население“ към МРРБ за постоянния и настоящ адрес на засегнатото лице. От справката е видно, че постоянният и настоящ адрес на лицето съвпадат и са в с. Княжево, общ. Тополовград, обл. Хасково. Наред с това, на 30.01.2024 г. бил проведен разговор с кмета на с. Княжево, който заявил, че Р. Н. Д. живее в с. Княжево. На това основание с разпореждане от 31.01.2024 г. било прекратено производството по делото пред окръжен съд – Перник и същото изпратено на окръжен съд - Хасково, т. к. населеното място, в което постоянно живее засегнатото лице, е териториално разположено в област Хасково и на това основание компетентен да разгледа и реши делото е Хасковският окръжен съд. С определение от 06.02.2024 г. по ЧНД № 69/2024 г. съдебният състав от Хасковския окръжен съд изискал нова справка от НБД „Население“ за засегнатото лице, посочено в искането на австрийските власти, отговорът, на която бил с идентично съдържание на тази, изискана от окръжен съд - Перник. Въпреки това, съставът на окръжен съд – Хасково приел, че делото не му е подсъдно, т. к. макар и териториално общ. Тополовград да се намира в област Хасково, в съдебния район на окръжен съд – Хасково не попада съдебният район на районен съд – Тополовград. Той принадлежал към съдебния район на окръжен съд – Ямбол и на това основание счел, че компетентен да реши делото се явява окръжен съд – Ямбол. Затова прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решението за налагане на финансови санкции се признава от окръжни съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето. В случая, адресът на засегнатото лице Р. Д. в Р България, посочен от австрийските власти в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на финансови санкции, е в с. Княжево. Данни за това, че лицето не е сменило адреса си и постоянно пребивава на същия се намират по делото. Вярно е, че с. Княжево, общ. Тополовград се намира административно на територията на обл. Хасково, както и че то не попада в съдебния район на окръжен съд – Хасково. В този случай, окръжен съд – Хасково, вместо да повдига препирня за подсъдност с окръжен съд - Перник, е следвало да изпрати делото на компетентния според него съд и едва последният, ако счете, че не той следва да разгледа делото, е можел да се възползва от процедурата по сезиране на Върховния касационен съд за решаване на спора. При така очертаната препирня между двата спорещи съда – Перник и Хасково, делото следва да се изпрати на окръжен съд – Хасково, който е и териториално много по-близък до постоянния адрес на засегнатото лице. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът