Определение № 358 от 01.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4160/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 6199/09.07.2019г. на „Енерго – Про Продажби“ АД за изменение на решение № 150 от 26.06.2019г., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Молителят поддържа, че присъденото му с горепосоченото решение адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции е неправилно изчислено и че не са му присъдени сторените разноски за заплатени държавни такси за обжалване пред въззивната и касационната инстанции, както и за внесен депозит за вещо лице пред първата съдебна инстанция, които са своевременно поискани. Моли да бъде изменено и допълнено съдебното решение в горепосочения смисъл. Ответникът по молбата – Д. В. Д., в писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, поддържа неоснователност на молбата, като моли тя да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима. Подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, представила своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгласно разясненията дадени в т. 9 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество молбата е частично основателна по следните съображения: С решение № 150 от 26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, е отменено решение № 1371/20.07.2018г. по в.гр.д. № 1438/2018г. на Варненски окръжен съд, като вместо него е постановено друго, с което предявеният от Д. Д. отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Енерго - Про Продажби“ АД, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5 440.20 лева, е отхвърлен като неоснователен. Със същото решение в полза на касатора – „Енерго - Про Продажби“ АД /ответник в производството/, са присъдени разноски в размер на 1 806.03 лева, съставляващи хонорар за един адвокат пред трите съдебни инстанции – по 602.01 лева за всяка инстанция, намален на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника /по 1 440 лева за всяка инстанция/ се явява прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий, и с решение № 150 от 26.06.2019 г. по настоящото гр.дело на ВКС, е намален до минималния му размер, визиран в чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът на възнаграждението е изчислен правилно, съобразно действащите към момента на сключване на договорите правни норми, поради което в тази й част молбата се явява неоснователна. В останалата й част, досежно искането за присъждане на разноските за заплатени държавни такси и за депозит за съдебно-техническа експертиза, молбата е основателна и следва да бъде уважена. От представените пред всяка една съдебна инстанция платежни документи се установява, че „Енерго - Про Продажби“ АД е заплатило следните сумите: 160 лв. – депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза пред първата инстанция; 108.80 лв. – държавна такса за въззивно обжалване и 138.81 лв. – държавни такси за обжалване пред ВКС. Заплащането на съдебно-деловодните разноски е надлежно и своевременно доказано, поради което, с оглед изхода на спора, същите следва да бъдат възложени в тежест на ищцата – Д. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна в горепосочената й част и като такава следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 248 ГПК, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение