Определение № 7 от 29.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 1123/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молбата на В. М. Н. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение на тричленен състав на І-во търговско отделение на Върховния касационен съд, търговска колегия № 425 от 16.06.2008 год., постановено по т.д. № 132/2008 год., с което е отменено въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 272 от 18.12.2007 год. по в.т.д. № 259/2007 год., в частта, предмет на подадената от РПК ”О”, със седалище гр. Г. касационна жалба, а именно – с която по реда на чл.208, ал.1 ГПК е уважен предявеният от настоящия молител, като ищец срещу ответното ЮЛ иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.ІІІ ЗЗД за сумата 115 878.71 лева, заедно с направените деловодни разноски и делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Молителят Н. поддържа, че вследствие допуснати от касационната инстанция съществени нарушения на процесуалното правило на чл.218д ГПК / отм./, свързани с призоваване на страните за касационното производство е била лишена от право на участие по т.д. № 132/2008 год. пред ВКС и не е могла реално да осъществи защитата си. Ответната по молбата страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.306, ал.3 ГПК. Становище по подадената молба за отмяна не е заявило и третото лице помагач в процеса на страната на ищеца – „А” Е. / в несъстоятелност/, гр. П.. Н. състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира: Молбата за отмяна, основана на чл.303, ал.1 т.5 ГПК е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК, броен по правилото на чл.60, ал.6 във вр. с ал.3 ГПК, от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Постановеното от ВКС решение, предмет на молбата за отмяна не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил извънинстанционен контрол по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Обстоятелството, че целта на извънредното производство по отмяна на влезлите в сила порочни решения е да отстрани при строго определени от законодателя предпоставки породената от същото сила на пресъдено нещо и да повтори разглеждането на делото, за да бъде порочният съдебен акт заместен от нов правилен такъв, обосновава правен извод, че отменителното решение на касационната инстанция, с което делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не подлежи на отмяна. Макар и необжалваемо постановеното от ВКС по реда на чл.218а и сл. ГПК/ отм./ решение възстановява висящността на спора в посочената в същото част пред въззивната инстанция, поради което то не поражда и присъщите на ползващ се със сила на пресъдено нещо съдебен акт, правни последици – задължителен за страните, техните правоприемници и наследници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в страната и липса на процесуална възможност разрешените с него спорни въпроси да бъдат пререшавани, вкл. чрез въвеждането им като предмет на друг правнорелевантен спор. С оглед горното, настоящият съдебен състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1,т.5 ГПК