Определение № 203 от 27.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 110/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на А. К. К. от [населено място] срещу определение №279 от 02.12.11г. по т.д.1208/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на А. К. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК.. Ответниците по частната жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане молбата на А. К. К. за отмяна по реда на чл.303, ал.1,т.4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по реда на чл.435 и сл. ГПК. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че тъй като искането за отмяна касае решение на въззивен съд, с предмет обжалване - действия на съдия- изпълнител, то същото доколкото не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправен спор, не подлежи на отмяна по реда на чл.307 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Производството пред ВКС, ТК,ІІ т.о. е било образувано по молба на дружеството - жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1, т. 4 ГПК на решение №1233 от 17.09.2011г. по гр.д. 2395/11г. на Пловдивски окръжен съд. С този съдебен акт – предмет на исканата отмяна, е отменен отказа на ЧСИ Др. М. – Т., за прекратяване на изп. д. 817/11г., да върне изпълнителни листове и вдигне всички наложени възбрани по реда на чл.433, ал.2 ГПК като незаконосъобразен и е върната преписката със задължителни указания за частния съдебен изпълнител. При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о., че отправеното искане е недопустимо. Решението, постановено в производство по чл.435 ГПК, с което се извършва преценка за правилността на отказа на съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие в изпълнителното производство не се ползува със сила на пресъдено нещо, тъй като не разрешава материалноправен спор, а съставлява средство за осъществяване контрол върху тези действия. Извънинстанционното производство по чл.307 ГПК има за предмет само влезлите в сила решения, постановени при условията на редовния исков процес, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разрешенията дадени с т.2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение