Определение № 12773 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2023 г.

Производството е по повод частна жалба на Ж. Стойчев от гр. Бургас против определение № 815 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело № 954/2022 по описа на Административен съд Бургас. С оспорваното определение, производството по жалба на частния жалбоподател е прекратено като недопустимо. Съдът приема просрочие на жалбата срещу заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас. Като решаващ мотив за това са изявления на частния жалбоподател, лично, както и такива на процесуалния му представител в производството по адм. дело № 1462/22 г., приложено по адм.д. № 954/22 г., с обективирани изявления, относно узнаването и знанието за съществуването на заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, преди уточняване предмета на оспорване по адм. дело № 954/22 г. В частната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност на прекратителното определение. Изведени са доводи за процесуални нарушения по съобщаване на административния акт, противоречие със съдебна практика и е направено искане за отмяна на обжалваното определение. Изводите на административния съд за изтекъл срок на оспорване, предвид известността на административния акт на страните са в противоречие с правилото по чл. 140 от АПК за прилагане на увеличения срок за оспорване. Оспорва се извод на съда, че жалбата, по която е образувано адм. дело 954/22 г., е била без предмет до постъпване на уточнителната молба от 02.12.2022 г. Сочи се практика на ВАС, отнесена към оплакването на нарушена форма на оспорваната заповед, с непосочване на начина на обжалване и оттам приложимостта на удължения срок по чл. 140 от АПК. Сочи се съдебна практика, относно изводите на административния съд в обжалваното определение, че дори случайно да е узнаването на оспорвания административен акт, при нарушена форма на съобщаване, определението е незаконосъобразно. Направено е искане за допускане на правна помощ, каквото е правено в производството пред административния съд и е уважавано, поради което не следва да се обсъжда за пореден път. От ответната страна – Директор на Д „СП“ Бургас не са постъпили възражения. Върховния административен съд, състав на шесто отделение, съобразявайки и предходни актове на състави на ВАС, прие следното. Частната жалба е допустима и неоснователна. Тричленен състав на Шесто отделение на Върховен административен съд приема като правилни изводите на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че най късно към 10.11.2022 г. частен жалбоподател е знаел за съществуването на заповедта от 30.06.2022 г. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС приема и се съгласява с правната обосновка, че по приложени материали от друго съдебно производство (заверен препис от адм. д. № 1462/22 г., по описа на Адм. Съд Бургас) оспорваната заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас, е известна на Ж. Стойчев. Този административен акт се цитира в становище на представител на частния жалбоподател по приложеното административно дело, както от самия жалбоподател и следва еднозначен извод, че заповедта от 30.06.2022 г. е била известна. В производството по адм. дело № 954/22 е приложено заверен препис от адм. дело 1462/22 г по описа на Адм. Съд Бургас. Не е спорно, че административната преписка по оспорваната заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Бургас е приложена по делото. Съдът кредитира и като официален документ протокол от с.з. проведено на 01.11.2022 г., по което частният жалбоподател, с назначен процесуален представител е участвал в с.з. проведено по адм. дело 1462/2022 г., по описа на Бургаския административен съд, като в това производство по негово искане му е предоставена възможност да се запознае с административната преписка. Оспорваната заповед от 30.06.2022 г. в производството по адм. дело 1462/22 г. е споменавана многократно, като факт, известен на страните. Следващо – по материалите от приложеното адм. дело 1462/2022 г. са приобщени две становища – от процесуален представител на частния жалбоподател от 02.11.2022 г.; от 10.11.2022 г., персонално от Ж. Стойчев. В първото становище на процесуалния представител спорната заповед е посочена и цитирана 6 пъти. Във второто, с вх. №10281/10.11.2022 г., Ж. Стойчев на две места сочи и обсъжда този административен акт. Като е кредитирал този довод, административният съд е приел на това основание недопустимост на оспорването на сочената заповед. (за нарушената процедура по връчване на заповедта, тричленен състав на ВАС е постанови съдебен акт). Този извод, като фикция има обосновка, че оспорваната заповед е била известна на частен жалбоподател, независимо, че той с молба от 02.12.2022 г. я въвежда като предмет на оспорване в производството по адм. дело 954/22 г. Не е спорно, че частният жалбоподател не води единствено това дело срещу Д „СП“ Бургас. Не е спорно, че оспорваната заповед в производството по адм. д. № 954/2022 г. е с предмет „спряна социална помощ за допълване на доходите“ на частния жалбоподател, както и че административното производство със следващ административен акт е възобновено, като социалната помощ за допълнителен доход е продължила да се изплаща, тези обстоятелства не се отричат от частния жалбоподтел, напротив сочат се като основния по провежданото оспорване на заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“. Не е спорно, че в хода на развило се съдебно производство пред Адм. съд Бургас, по което частния жалбоподател е страна, оспорваната заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 е посочена, като административен акт, обсъждан в производството по приложеното адм. дело 1462/22 г. В случая, тази заповед не е станала случайно известна на Ж. Стойчев. Следващо, в настоящото производство не може да се приеме, като безспорен юридически факт, препятстващ съдебното оспорване, съществуването на заповедта да препятства възможността на частен жалбоподател да я оспорва в сроковете по АПК. В периода, от подаване на жалба срещу заповед № ЗСП/Д-А/1896 от 03.06.22 г. на Директор Д „СП“ Бургас (10.06.2022 г.), по която е образувано адм. дело № 954/22 г. на Бургаския Административен съд, до 02.12.2022 г., когато заповед ЗСП/Д-А/1841 от 30.06.2022 на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ е въведена като предмет на оспорване се е развило независимо производство по адм. д. 1462/22 г., в което частния жалбоподател участва активно и е узнал за съществуването на спорната заповед. Срокът за обжалване на административния акт тече от най-ранния момент, в който може да бъде упражнено правото на обжалване, а това е моментът в който съответното лице получи достатъчно информация за съдържанието на този акт, което е достатъчно за преценката му дали да го обжалва или не. С разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е създал гаранции за срочно и ефективно упражняване на правото на оспорване от заинтересованите лица. Но тази разпоредба не е самоцелна и не следва да се прилага по начин, който поощрява некоректно процесуално бездействие в случаи, когато съответният административен акт е станал известен на съответното лице извън хипотезата на чл. 149, ал. 1 от АПК. В случая във връзка с развило се административно производство за издадената заповед и нейното съдържание административният съд е ценил служебно събрани за целта на друго съдебно производство доказателства. Последните, като относимост за това, известна ли е била оспорваната заповед на частния жалбоподател се ценят като косвени, но меродавни за узнаването на заповедта от 30.06.2022 г. Именно затова, съставът на шесто отделение на ВАС приема, правните изводи на съда за законосъобразни. В случая във връзка с развило се административно производство за издадената заповед и нейното съдържание Ж. Стойчев е знаел за издадената заповед, което може да се прецени като юридически факт с произтичащите от него правни последици. Приложените като доказателство по делото преписи от адм. дело 1462/22 г, относно двете приобщени по това дело становища, установяват датата на узнаване на заповедта, като писмено изявление на частния жалбоподател, формално считано от 10.11.2022 г. Този факт, посочен като юридически в обжалваното определение, не е опроверган по никакъв начин в частната жалба. Не е необходимо по делото да се представят и други доказателства за установяване на един и същи факт - узнаване на заповедта от жалбоподателя, каквото е становището на първоинстанционния съд. Към 02.12.2022 г., когато е уточнен предмет на жалбата срещу заповедта, предвиденият 14-дневен срок в чл. 149, ал. 1 АПК за обжалването й е изтекъл, считано от 24.11.2022 г., ако се приеме, че изявлението за узнаване е от 10.11.2022 г., като най-благоприятна дата за жалбоподателя. Срокът за подаването на жалба е преклузивен и с неговото изтичане се погасява процесуалното право на страната да търси съдебна защита. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът служебно следи. Жалба, подадена след изтичането на законния срок за обжалване е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Процесуалната недопустимост на жалбата на това основание - чл. 159, т. 5 АПК законосъобразно е установена от съда. Определението на съда като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, тричленен състав на Шесто отделение на Върховен административен съд