Определение № 8493 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5237/2024 г.

Производството пред административния орган е започнало по подадена от дружеството „Безброкер“ ЕООД (с променено наименование на „Безброкер Груп“ ЕООД) опозиция с вх. № BG/N/2020/160393-(2)/23.12.2020 г. срещу регистрацията на марка „BEZBROKER.BG“ с вх. № 160393 от 19.10.2020 г., заявена от Л. Л. П..

Производството е прекратено с Решение от 12.10.2023 г. на състав по опозиции на основание чл. 55, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 3, изр. 2 ЗМГО, тъй като не са отстранени установените нередовности на опозицията, съобщени на опонента с уведомление по чл. 55, ал. 3 ЗМГО в предоставения за това преклузивен срок, изтекъл на 26.03.2021 г. Съставът по опозиции е приел, че предметът на опозиционното производство, в т.ч. и обхватът на искания отказ от регистрация на заявената марка, не е ясен.

Недоволно от така постановеното Решение от 12.10.2023 г. по опозиция с вх. № BG/N/2020/160393-(2)/23.12.2020 г., дружеството „Безброкер Груп“ ЕООД подава жалба до Административен съд – София-град.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, първоинстанционният съд приема, че при издаване на оспореното Решение от 12.10.2023 г. на състав по опозиции по опозиция с вх. № BG/N/2020160224-(2)/23.12.2020 г. срещу заявка за регистрация на марка „BEZBROKER.BG“ с вх. № 160224 от 29.09.2020 г., заявена от „Йънг Кепитал“ ЕООД, съставът по опозиции не е изложил мотиви относно изложените от опонента в негова молба от 26.03.2021 г. обстоятелства, поради което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК. Заключава, че неясното мотивиране на оспореното решение и липсата на отговор на изложените в опозицията възражения против регистрацията на процесната марка са основание за отмяна на решението. Така мотивиран, съдът отменя Решение от 12.10.2023 г. за прекратяване на производството по опозиция с вх. № BG/N/2020160224-(2)/23.12.2020 г. на „Безброкер“ ЕООД срещу заявката за регистрация на марка с вх. № 160224N/29.09.2020 г. от „Йънг Кепитал“ ЕООД и изпраща преписката на органа за ново произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 4 във връзка с ал. 2 ЗМГО, отказът за образуване и прекратяването на производството по опозиция се извършва с решение на състав по опозиции, което на основание чл. 84, ал. 2 ЗМГО подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 84, ал. 4 ЗМГО, като страна в съдебното производство се конституира председателят на ПВ, а не издателят на акта.

По своята същност, постановеното по чл. 55, ал. 4 ЗМГО решение на състава по опозиции представлява отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Правилно в тази връзка жалбата на „Безброкер Груп“ ЕООД е разгледана по реда на глава Десета, раздел ІV във вр. чл. 56, ал. 4 АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 АПК по жалбата срещу изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт съдът се произнася с определение, с което отхвърля жалбата или отменя отказа и изпраща преписката на органа за решаване на искането по същество.

Допустимостта на жалбата на административния орган в случая е в пряка зависимост от производството, по реда на което е правораздавал първоинстанционния съд.

След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт.

Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съгласно чл. 21, ал. 1 АПК. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по тълкувателно дело № 10/2019 г. по описа на ВАС - Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия, в което категорично е прието за недопустимо обжалване на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С оглед горното, председателят на ПВ не е активно легитимиран да подаде жалба срещу Определение № 2938/19.03.2024 г., което прави жалбата му процесуално недопустима - подадена е от ненадлежна страна, страна в съдебното производство, която няма право на съдебно обжалване.

Независимо от горното, за пълнота на изложението настоящата инстанция следва да посочи, че с диспозитива на обжалваното определение, съдът е отменил решение на опозиционния състав по опозиция с вх. № BG/N/2020/160224-(2)/23.12.2020 г. срещу заявка за регистрация на марка с вх. № 160224/29.09.2020 г., заявена от „Йънг Кепитал“ ЕООД, въпреки че със свое Разпореждане от 23.11.2023 г. е определил за предмет на делото пред себе си Решение от 12.10.2023 г. на състав по опозиции по опозиция с вх. № BG/N/2020/160393-(2)/23.12.2020 г. срещу заявената за регистрация марка „BEZBROKER.BG“ с вх. № 160393 от 19.10.2020 г., със заявител Л. Л. П., срещу което решение е насочена и жалбата на дружеството „Безброкер Груп“ ЕООД, и в мотивите си съдът е разглеждал факти, свързани с това производство и формирал правните си изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на опозиционния състав именно в него. Това противоречие между формираната от съда воля и нейното обективиране в диспозитива на съдебния акт, обаче, не е основание за неговата отмяна по реда на инстанционния контрол, като за страната е открита възможността за защита чрез искане за поправка на очевидна фактическа грешка по предвидения за това ред в АПК.

По изложените съображения жалбата на председателя на Патентно ведомство на Република България следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производството следва да бъде прекратено.

Предвид изхода на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Такива не са претендирани от ответната страна „Безброкер Груп“ ЕООД.