Определение № 221 от 13.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1683/2016 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба с вх.№5264/18.05.2016г. от М. В. К. за допълване на постановеното определение №139/26.04.2016г, с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, поискани с отговора на касационната жалба и удостоверени с приложения договор за правна защита и съдействие. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва като неоснователна поради неустановеност на извършването на разноски от страна на молителя за касационното прозводство; евентуално прави възражение за прекомерността им, поради разглеждането на делото само в закрито заседание. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, допустима е и частично основателна. Разноските са поискани с отговора на касационната жалба, за тях е представен списък но чл.80 ГПК и са надлежно удостоверени с приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 25.11.2015г., в размер на 1140 лв. за адвокатско възнаграждение. ВКС намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и приключването му пред касационната инстанция преди произнасяне на определение по чл. 288 ГПК, за основателно. Затова на молителя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 855 лв., съгласно предвиденото в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 75% от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от същата наредба. Поради изложеното на осн. чл. 78, ал. 4 и 5 и по реда на чл. 248 ГПК, ВКС на РБ, Четвърто гражданско отделение,