Определение № 3829 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1316/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от А. А. Т., подадена чрез адвокат Ташев ХАК, срещу определение № 5918/18.12.2024г. по адм. д. № 869/2024г. по описа на Административен съд – Хасково. Излага доводи за неправилност и иска неговата отмяна изцяло. Частната жалба е допустима в частта, касаеща оспорване на постановеното спиране на производството по адм. д. № 869/2024г. по описа на Адм. съд Хасково, в частта с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600,00 лева, причинени от нищожна Заповед рег. № 251зз-220/16.09.2023г. на Командира на отделение Сектор СПС на ОД на МВР – Бургас, тъй като е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. В останалата част жалбата е недопустима, тъй като оспорва постановено от страна на първоинстанционния съд разделяне на производства по прогласяване нищожност на други административни актове и присъждане на обезвреда от противоправна административна и правораздавателна дейност, свързана с претендираните като нищожни актове и за прекратяване на процесното производство в отделените за самостоятелно разглеждане части. Доколкото не се касае за фактическо преграждане на по-нататъшното развитие на производството по оспорването или обезвредата им, тъй като разглеждането на споровете продължава в самостоятелни съдебни производства, както и доколкото определението не е от вида на изричнопредвидените като подлежащи на оспорване на основание изрична правна норма, то същото в коментираната част не попада в хипотезата на чл.229, ал.1 АПК и не подлежи на оспорване. По тази причина в недопустимата за разглеждане част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред касационната инстанция в същата част бъде прекратено. Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна. С допустимата за обжалване част от оспореното определение съдът е спрял производството по делото, образувано по предявен иск за обезщетение на причинените неимуществени вреди, в размер на 600,00 лева, вследствие на нищожно задържане на ищеца, постановено със Заповед за задържане рег. № 251зз-220/16.09.2023г. на Командира на отделение Сектор СПС на ОД на МВР – Бургас. Приел е, че искът за обезщетение следва да се разгледа след приключване на спора по прогласяване нищожността на посочената заповед. Обжалваното определение в допустимата за оспорване част е правилно. В подадената жалба, по която е било образувано адм. д. № 869/2024г. по описа на АС - Хасково е поискано прогласяване нищожността на Заповед за задържане рег. № 251зз-220/16.09.2023г. на Командира на отделение Сектор СПС на ОД на МВР – Бургас и осъждане на ОД на МВР – Бургас да заплати обезщетение от 600,00 лв. за претърпените - неудобство, унижение, притеснение дължащи се на нищожното му задържане. Законосъобразно съдът е отделил иска за обезщетение в отделно производство на основание чл. 206, ал. 1 АПК и е постановил спиране на производството по делото до приключване на спора по законосъобразността на обжалваната заповед. Основание за това е налице в разпоредбата на чл.206, ал.1 АПК, а самото оспорено спиране е било реализирано по силата на чл.206, ал.2 АПК, според която разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизане в сила на решението за обявяване на нищожност, което обстоятелство недвусмислено сочи на необходимост от спиране на исковото производство до настъпването на този момент. Поради изложените съображения, определението е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,